Целокупна България

Извинението на Сергей Станишев пред българските турци на организираните митинги в подкрепа на правителството прозвуча изненадващо и немотивирано. Извинение за изселването на голяма част от българските турци беше направено от други държавници и беше доказано през годините на прехода с осъществяване на равноправието им с българския етнос и с дълготрайното участие във властта на ДПС създадена на основата на турското малцинство. Но независимо от неподходящия момент това извинение е един позитивен акт и опит за заличаване на спомена за неприятен инцидент между сънародници, станал поради нескопосаната политика на Тодор Живковото правителство срещу провокативни прояви на част от турското население живеещо в България. Защо чак сега се сети г-н Станишев, защо без обяснения и анализ на случилото се и без казване на цялата истина за този болезнен и за съжаление ирационален конфликт? Би трябвало политици, социолози и психолози да намерят отговор.
Но това извинение породи и друг въпрос. Не намира ли г-н Станишев достатъчно основание да се извини на целия български народ – и на етническите българи, цигани, турци, евреи, арменци, които преживяват тежки години в злополучния ни преход към демокрация , период, в който почти неизменно БСП управляваше и продължава да управлява страната ни? В този период българският народ беше докаран до катастрофално състояние и принуден да води непрекъсната битка за оцеляване. На фона на дълбоко социално разслояване голяма част от народа достигна до дъното на екзистенц минимума. Няма да изтъквам, че сме най-бедната страна в ЕС, с най-нисък доход на глава от населението, нито за скапаната ни икономика и невъзможността да се оползотворят труда на българите и внесените в банките милиарди за да не се задълбочава процеса на обедняване, който е шокиращ. Четем в пресата, че само през последните три месеци нови работещи 80 000 души, които общо доближават 2 млн. са останали под чертата на бедността. В подкрепа за желанието ми за извинение ще добавя и последните изнесени факти, че сме страна с най-висока смъртност в Европейския съюз - 15/1000 души при средна за ЕС 9.9, и на десето място в света!? Не е трудно да се разбере, че една от причините за това е лошото ни здравеопазване. Нашата мила и цивилизована страна е на 66 място от 189 страни по разходи за здравеопазване спрямо брутния вътрешен продукт. По този показател пред нас са Уганда, Афганистан, Гвинея-Бисау? Като лекар с 49 годишен трудов стаж, който познава добре здравната ни система, се срамувам и искам да се извиня на българския народ от името на моите колеги, че не съумяхме да използваме нашия човешки потенциал за да издигнем системата на полагаемото й се място.
Как при тази мизерия - и здравна, и социална, и духовна - няма да спада непрекъснато доверието в нашите държавни институции и няма да има хаос в грохналата ни държава. И това се случва в държавата на българите, които са се славели в древността с умението си да създават държави и да строят градове по думите на историка Петър Добрев? Къде са пропилени тези генетично предопределени държавнически качества на старите българи, проявени и в следващите векове от българската история, които са дали основание да бъдем причислявани към 20-те човешки цивилизации според известни съвременни историци от Великобритания до Япония.
Ето тези факти , както и емиграцията на един и половина милион българи след 1989 г. , трябва да стреснат управляващите и да поискат извинение от българите , и от целия народ. Дали ще намери народът сили и благородство да прости, и срещу какво - голи обещания или истинско чистилище и преживяване на „катарзис“?
Ако пък ще чуем от вас готовност за прошка, може и митинг да спретнем.