Целокупна България

Акад.М.Каменова

В навечерието сме за избори за Европейски парламент /ЕП/ и всеки от нас малко или много си задава редица въпроси, свързани с Европейския съюз /ЕС/.
Дорасли ли сме да бъдем членове на ЕС, не прибързахме ли с влизането си в него, може ли да устоим на изискванията на политиката на ЕС, особено в условия на финасова криза и политическото напрежение, което е около нас. Ще има ли бъдеще ЕС в контекста на евроскептицизма, който се заражда в част от страните членки? Какви са вижданията за неговото бъдеще и развитие? И не на последно място - какво е значението му за нашата държава и нашия народ?
Повече въпроси отколкото отговори.
Проблемите на ЕС у нас се обсъждат главно във връзка с фондовете, които ни се отпускат и те също пораждат съмнения, а и недоволство. Струва си да пообсъдим тези въпроси с нашите депутати, управници и общественици, пък и със самите себе си след вече СЕДЕМ годишно членство в ЕС - ПЪРВИТЕ СЕДЕМ ГОДИНИ.
Преди всичко - чувстваме ли се европейци в съвременен смисъл.
В проведената анкета само 50% са отговорили положително. А ние имаме исторически основания да се чувстваме европейци-защото сме най-старата европейска държава , запазила своето име и национална идентичност близо 19 века. Исторически и географски България има законното право да се нарича европейска държава и да принадлежи към ЕС. Като прибавим към това и многовековната българска култура, която се отличава с демократичност, напредничавост и хуманизъм и духовното наследство на България, определяна като „страна на духа“, нямаме предпоставки да не се чувстваме европейци.
Но, не! Не се чувстваме европейци, защото живеем по-зле от средния европеец, по-бедни сме, по-болни, по-неграмотни, по-недоволни и най-нещастни.

... пълния текст можете да прочетете в рубриката "Наблюдател".