Гергьов ден – традиция и чествания

май 5 | Posted by Yasna Bozhinova | Култура

Гергьовден е денят, в който се чества Свети Георги Победоносец. Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като
пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.

На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Това е един от най-празнуваните дни в страната. Отбелязва се като имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и др. Традиционно ястие на този празник е приготвянето на цяло агне, което вероятно е свързано със езическите жертвени ритуали дошли от Славянската религия. Съществува легенда за обреден ритуал, че на Гергьовден агнето се коли до бяла стена на къща или друга стопанска постройка. Кръвта, която блика от прерязаното гърло на агнето по правило облива стената. По петната, които остават се гадае каква ще бъде годината – добра и плодородна или бедна. Друг ритуал повелява, кръвта на закланото гергьовско агне да се поръси по земята, за да носи плодородие. Като цяло празникът се свързва с началото на лятното полугодие, скотовъдната дейност и плодородието. Смята се, че на Гергьовден дъждът е плодороден и целебен.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез, Адрелѐс, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан – празнувал се е на 23 април (днес се празнува на 6 май) и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това му разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден. От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори.

6 май е обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден за храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари
1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

Но така или иначе в българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:

Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден.

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>