Докога Европа ще търпи провокациите на Ердоган?

март 17 | Posted by admin | Геополитика

Докога Европа ще търпи провокациите на Ердоган?

 

Колко дълго ЕС ще търпи провокациите на Анкара, преди да реагира адекватно на атаките на президента Ердоган? Отдавна Брюксел трябваше да удари по масата, твърди в коментара си Александър Кудашев.

Всичко е просто. Дори много просто: турският президент Ердоган е изпаднал в амок в неговата битка (кампанията) преди референдума за нова конституция. Той обижда, води полемики, атакува без мярка и приличие и без никакви дипломатически задръжки. Обижда германската канцлерка, Германия като цяло, Холандия, ЕС и всички европейци. А отзад министрите му ръкопляскат и скандират в хор същите обвинения и агресивни инсинуации. Не минава и ден, в който Ердоган да не обижда други политици и други държави. Дори един Доналд Тръмп не може да се мери с него с туитовете си.

А Меркел мълчи

Редакцията препоръчва

Ердоган си отмъщава на европейците

Ердогановият бяс срещу Европа влиза в лош синхрон с кризата в ЕС и с опитите на двама големи геополитически играчи да отслабят или направо да съсипят Общността. А и Ердоган има да си връща на европейците. (15.03.2017)

Ураганът Ердоган

Ердоган не се спира пред нищо: за да вземе цялата власт той пожертва всичко – демокрацията, човешките права, разделението на властите. Той изгаря всички мостове към Запада. Има ли нужда НАТО от такъв съюзник? (14.03.2017)

„Чудовищна изцепка на деспота от Босфора“

„Цинично“, „скандално“, „безсрамно“ – така реагираха водещи германски политици на думите на Ердоган, че Германия си била служела с нацистки методи. Поводът за тази нападка: осуетените изяви на турски политици в Германия. (06.03.2017)

 

А реакциите? Масово политиците си правят оглушки и обясняват Ердогановите провокации със собствената му слабост. Повечето от тях изразяват надежда, че отношенията ще се нормализират бързо след като отмине кампанията за референдума и ни убеждават, че дипломатическата въздържаност представлява единствената разумна форма на реакция. Затова и много рядко чуваме твърди и ясни вербални становища: от канцлерката Меркел, която се солидаризира с холандците, не виждаме ясна позиция; нито пък виждаме подобно поведение от ЕС, към който Ердоганова Турция (все още) иска да се приобщи.

Вярно, не във всички страни от ЕС живеят толкова много турци – вече дори трето и четвърто поколение – колкото в Германия, Холандия, Австрия или Франция. Но все пак Брюксел нямаше много да сбърка, ако поне реторично беше подкрепил безпардонно хулените от Ердоган страни-членки. Да, Европейският парламент вероятно ще преустанови официално присъединителния процес с Турция, но на практика преговорите с Анкара вече са прекратени. Тоест статуквото не се променя. Турция ту иска, ту не иска да се присъедини към ЕС – колкото се може по-бързо. ЕС пък преговаря само заради самите преговори, а не за да направи Турция пълноправен член на Общността. Което не прави излишна една демонстрация на солидарност и адекватна реакция от Брюксел на нападките на турския президент.

Ердоган ругае като хулиган и нарушава утвърдените дипломатически традиции и правила. И всичко това с единствената цел да превърне светската република в ориенталска деспотична държава. И се надява, че турците ще застанат твърдо зад него и неговите изцепки. Макар че не можем да вярваме напълно на анкетите, не е изключено турските избиратели да отхвърлят властовите претенции на Ердоган и на бленуваната от него президентска диктатура. Което ще бъде най-доброто за Турция, за турците и за ЕС.

Кой иска такъв президент?

Отношенията между Турция и европейците, и особено с германците няма да се нормализират толкова бързо. Защото изцепките на Ердоган хвърлят ярка светлина върху личността на един, вероятно не толкова силен мъж в Анкара. Та на кого му е нужен точно такъв президент, с точно такова политическо поведение, след референдума?

Ердоган усеща това и кокетира с нови стратегически партньори. ЕС обаче трябва спешно да реши за себе си, дали все пак не трябва да уеднакви позицията си спрямо Ердоган, да действа като един. И да не се оставя да бъде воден за носа като танцуваща мечка по вече съвсем недипломатическия международен паркет

 

dw.com/bg/

 

 

***

354

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.