Владимир Костов: Тръпм не успя да постигне нито ясно формулиране, нито път за реализиране на своята политика. Вашингтонският връх опитоми Тръмп!

август 4 | Posted by admin | Интервю

Думите на Тръмп за неконституционните страни на закона за санкциите са знакът, че започва нов, изключително драматичен и в много посоки непредвидим период за САЩ, а оттам, в някаква степен, и за света.

Президентът на САЩ Тръмп подписа гласувания от конгреса закон за санкции срещу Русия, Северна Корея и Иран. С този си акт, Тръмп застана в една редица и сподели една амбиция с почти единодушния републиканско-демократски вот на конгреса. Нямаше друг избор. Ако бе наложил вето, конгресът щеше да го бламира, прегласувайки закона. Това, което стана, е по същество почти толкова важно, колкото президентски избори. А може би и по-важно? Бъдещите събития ще дадат отговора.

Доналд Тръмп води своята кампания като кандидат за президент от позицията на решителен противник на „вашингтонския връх“ – и като хора, и като политика. Обещаваше нещо ново, нещо различно. Спечели изборите. И само шест месеца след влизането му в Белия дом, този „вашингтонски връх“, му го върна, и то – както се казва – тъпкано. Не само му наложи да приеме амбицията си за „първенство на САЩ“ така, както я разбират на този именно „връх“, но пътьом му ограничи възможностите като президент да опитва в бъдеще да се отклонява и да търси някакъв по-друг път.

Тръмп опита да покаже, че разбира какво става. Подписа закона с непривична за подобен акт дискретност. Без телевизионни камери, без изявления. И сподели веднага чрез туитър, че законът, който подписва, няма всичките му симпатии, и че този закон нарушава положения, установени с конституцията на САЩ. В случая мнението на президента не обезсилва по никакъв начин подписа му. Законът влезе в сила. Но думите на Тръмп за неконституционните страни на закона са знакът, че започва нов, изключително драматичен и в много посоки непредвидим период за САЩ, а оттам, в някаква степен, и за света.

Един президент на САЩ, поел поста, заклевайки се, че ще защитава конституцията, подписва и с това дава сила на закон, за който същият президент обявява, че в определени свои положения нарушава конституцията. Не е ли дълг на президента при всички положения да защити най-първо конституцията? Не е ли дълг на конгреса и на съда да потърсят отговорност от един президент, който съзнателно нарушава конституцията, подписвайки закон, съдържащ антиконституционни разпоредби?

Какво е вероятно да последва отсега нататък? Едната възможност е токущо осъществената политическа операция да бъде приета – поне за известно време – като модел за действие. Т.е. хората от „вашингтонския връх“, осъществили демократско-републиканското „единство“ в конгреса по закона за санкциите, да си послужат със същия метод и при следващи важни решения за вътрешната и външната политика на САЩ. Принуждавайки президента Тръмп, под заплахата от бламиране, да не използва правото си да налага вето на едно или друго решение на конгреса. И така – докато дойде краят на мандата му в Белия дом, а амбициите му да води някаква политика, различна от тази желана от „вашингтонския връх“, останат само мъгляв спомен.

Другата възможност – за мен по-малко вероятна – е президентът Тръмп да намери сили и подкрепа, за да се върне към обещанията да поведе политика, различна от разбиранията и интересите на хората и средите, представени от „вашингтонския връх“. В обществото като цяло, а и специално в деловите кръгове в САЩ, има потенциал и готовност да се формулира и подкрепи някаква друга политика.

Но очевидно е, че през изминалите шест месеца от президентството на Тръмп, последният не успя да постигне нито ясно формулиране, нито намиране на път за практическо реализиране на такава политика. Опити, отсега нататък да се осъщесви едното и другото, предполага се, ще срещнат съпротивата на „върха“, силен с токущо извоюваната победа с закона за санкциите.

А може би да станем свидетели на преплитане в реалността на посочените две възможности, със стремеж от всяка от страните да постигнат по-бързо някакво крайно решение? При всяко едно положение, в създалата се обстановка, несигурността в разбирането и съответно очакванията за политиката на САЩ – вътре в щатите и по света – ще растат. А с това и рисковете от непремерени действия било от САЩ, било от техни съюзници или опоненти

 

http://epicenter.bg/article/Vl-a-d-i-m-i-r-K-o-s-t-o-v–Vashingtonskiyat-vrah-opitomi-Tramp-/133393/11/0

 

 

 

 

***

000

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.