Стратфор: Защо Македония стана по-приятелски съсед

август 7 | Posted by admin | Новини

На 1 август България и Македония подписаха исторически договор за приятелство. Новото правителство на Македония работи за подобряване на отношенията със съседите и за развиване на по-тесни връзки със Запада.

Намирайки се в деликатна политическа ситуация в страната, правителството в Скопие, което е на власт само от два месеца, търси колкото се може по-голяма външна подкрепа, се казва в анализ на американската компания

През юни македонският министър на външните работи Никола Димитров се срещна с гръцкия си колега, за да обсъдят възможните решения на техния двустранен спор.

Атина не признава името на Македония от страх, че това може да накара Македония да претендира за гръцки регион със същото име.

През юли македонският министър на отбраната посети Албания и обеща да засили сътрудничеството между Скопие и Тирана. В Македония има голямо малцинство от етнически албанци (около една четвърт от населението), а Тирана обвинява Скопие в дискриминация на етническите албанци в сфери като образованието и работните места в публичния сектор.

След това, на 1 август Македония и България подписаха договор за приятелство, в който се отказват от териториалните си претенции една към друга. Договорът беше резултат от почти двайсетгодишни преговори.

Тези ходове са свързани с вътрешната ситуация в Република Македония.

През май Зоран Заев стана министър-председател на страната, слагайки край на продължилото едно десетилетие управление на ВМРО-ДПМНЕ на бившия премиер Никола Груевски.

Но позицията на Заев е несигурна. Неговият Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) е в коалиция с две по-малки албански партии, които се застъпват за разширяването на правата на албанското малцинство. Междувременно ВМРО-ДПМНЕ е силен политически играч и все още контролира президентството.

Политическите условия в Македония остават горещи. През април десетки граждани, някои от които маскирани, атакуваха парламента в знак на протест срещу назначаването на етнически албанец за председател на парламента. Няколко депутати, включително и Заев, бяха ранени при нападението, припомня Стратфор.

Имайки предвид крехкото вътрешнополитическо равновесие в Македония, стремежът на Зоран Заев към Европейския съюз и НАТО е начин да получи възможно най-много международна подкрепа за неговото правителство.

Македония е заобиколена главно от членове на ЕС и НАТО, което означава, че не може да си позволи да има хладни отношения с тях, ако се надява да се присъедини към тези организации. Македония се опитва да стане част от Северноатлантическия алианс от края на 90-те години на миналия век, а на Европейския съюз – от средата на 2000-та, но някои вътрешни и външни проблеми пречат това да се случи, отбелязват от Стратфор.

До ден-днешен Македония остава една от най-бедните страни от бивша Югославия. Словения и Хърватия са членки на ЕС и НАТО, докато Черна гора се присъедини към втория блок през тази година. Заев се стреми да интегрира Македония в ЕС и НАТО. / БГНЕС

За сравнение, политическата нестабилност и неуредените етнически проблеми в Македония са източник на потенциални социални и политически конфликти. За да стане още по-сложно, Русия провежда активна политика в региона. По-рано тази година неправителствена организация за борба с корупцията и организираната престъпност, създадена от разследващи журналисти, съобщи, че руски шпиони и дипломати са задействани в разпространяването на пропаганда и в дестабилизирането на Македония, за да попречат на присъединяването й към НАТО.

Черногорското правителство наскоро заяви, че Москва се е опитала също да попречи и на нейното присъединяване към военния алианс. След назначаването на Заев за премиер Кремъл обвини новото македонско правителство и Запада, че се опитват да създадат „велика Албания“ в региона. След като Заев пое поста на премиер, представители на ЕС и НАТО посетиха Македония и изразиха подкрепа за членството й в двете организации.

Но процесът няма да бъде лесен, защото споровете за името и териториалните конфликти не са единствените проблеми, които пречат на интеграцията на страната в западни организации. Европейският съюз е загрижен за статута на демокрацията и върховенството на закона в Македония и предупреди, че корупцията и престъпността остават важни въпроси там.

Освен това Брюксел изрази загриженост относно честите разногласия между етническите македонци и етническите албанци в страната. Така, въпреки че затоплянето на отношенията със съседите е една от най-важните точки в списъка на задачите на Македония, тя със сигурност не е единствената.

И предвид настоящата политическа фрагментация на Съюза, блокът едва ли ще приеме нови членове скоро. Това вероятно е най-голямото предизвикателство за Западните Балкани: ако тези страни смятат, че членството в ЕС не е реалистична цел, те могат лесно да загубят интерес към изпълнението икономически и политически реформи, се казва в анализа на Стратфор. /БГНЕС

Прочети още на: http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4527715/

 

http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4527715/

 

 

***

България - Македония

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.