Виктор Канзуров, журналист от Скопие: Искам само Македония да спре с фалшифицирането на истината

август 7 | Posted by admin | Интервю

„Цял живот чакаме това и не можахме да го видим, попречиха ни.“

Така македонският журналист с българско самосъзнание Виктор Канзуров и негови приятели описват опита си да присъстват на церемонията, с която по-рано тази седмица премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев положиха цветя на гроба на Гоце Делчев в Скопие.

Обвиняват македонските власти за затегнатите мерки за сигурност, които според тях целят да държат широката публика далеч от събитието. А то, смята Канзуров, е дори по-значимо от самия Договор за добросъседство.

„Не мисля, че договорът е нещо зрелищно. Няма всичко да тръгне по мед и масло след него. Крачка напред е, може би две крачки, и е хубаво, че ги направихме“, казва той за „Дневник“, в компанията на няколко свои приятели, които също се определят като българи. „Но никакъв друг положителен ход няма от правителството. За мен положителен ход е, ако се обективира историята.“

Канзуров е сред македонските българи, които не търсят признание или права за общността, а настояват да се спре с „фалшифицирането на истината за исторически личности, които се тачат и от двете страни“. Журналистът на свободна практика отстоява тази позиция редовно в телевизионните студиа – оспорва версии на официалната историография за „общи събития“ от историята и за произхода на редица исторически личности, от Григор Пърличев до цар Самуил. Твърди, че все повече зрители реагират на публичните му прояви и се свързват с него, за да ги коментират. „Вече няма такъв страх, какъвто е бил допреди десетина години“, разказва журналистът. Добавя, че все още получава заплахи за убийство – получил и миналата седмица след участие в програма на „Канал 5“ – но намаляват с годините.

„Обществеността започва да приема това по-мирно. Някои хора вече констатират като факт, че в Македония има и хора с българско самосъзнание. Не е като преди – няма учудване и омраза. Започна да става все по-нормално в публичното пространство. А кой как приема нещата лично за себе си, няма как да знаем.“

Според него не се знае колко души ще се самоопределят като българи на бъдещо преброяване. „Няма обаче да бъдат много. Няма много хора с подобни нагласи, дори като броим „българофилите“ – онези, смятащи българския народ за най-близък и убедени, че с българите допреди 70-80 години сме били една народност, все сме си били българи. Те обаче считат и че след време се е сформирала и македонска народност и искат да се идентифицират с нея. Просто не искат тя да бъде на антибългарска основа.“

„И без гражданство пак ще си обичам България“

Корените на семейството му са в Егейска Македония. През годините работи за изданията „Вечер“, „Нова Македония“, „Македонско дело“ и „Старт“, отразява работата на редица кинофестивали на Балканите и в други части на Европа. През 2003 г. остава без работа, след като Владимир Тулевски, бившият кореспондент на официоза „Нова Македония“ в София, приема поста главен и отговорен редактор на в. „Вечер“. Малко по-рано СДСМ печели изборите и поема контрол върху вестника, тогава все още държавна собственост и част от издателското предприятие „Нова Македония“. „Казал на колеги, включително и на редактора на отдела за култура, където работих: „Ще го изгоня от работа, защото e българин!“ По-късно работи и за онлайн портала „Трибуна“, който обаче днес не съществува. В последните години намира работа в център за настаняване на мигранти.

През 2008 г. е задържан за ексхибиционизъм в интернет кафе въпреки наличието на редица свидетели, които го оневиняват. Тогава той изнася кратко слово на откриването на паметник на Тодор Александров в двора на бизнесмен в град Весел (по-късно ще се включи в подобна инициатива за паметник на Иван Михайлов). В него призовава всички македонски граждани, които се чувстват българи, да изрекат това гласно.

През миналото десетилетие обяснява пред български медии, че „България изобщо не е заинтересована за Македония и това се чувства дори сред обикновените хора“, а представите в София за живота от другата страна на границата нямат връзка с реалността. Предупреждава, че от имащите българско гражданство македонци повечето не се чувстват българи и го имат само от икономически интерес. През 2010 г. критикува политики и изказвания на министъра без портфейл за българите в чужбина Божидар Димитров, който в отговор го нарича „професионален българин“, „посредник за паспорти“ и „част от паспортната мафия“. Оттогава журналистът очаква извинение. „Това са думи от представител на българската държава. Така че докато не получа официално извинение, няма да (си получа) българското гражданство. С него или без него пак ще обичам България, разказва журналистът. Имам номерче от лятото на 2011 г., но първо чакам извинение.“

Други македонци с българско самосъзнание в Скопие, с които „Дневник“ разговаря, но пожелаха да останат анонимни, разказват, че от опита им и от този на близки и познати даването на гражданство често е бизнес както за българските власти, така и за техни посредници. На масата на Канзуров пък Владимир Николов, нефролог, работил десетилетия наред в клиники в Белград и Скопие, единствен желае да говори публично, но не спекулира с хипотези. Подал документи за българско гражданство преди 10 години, но получил отговор, че навярно са се изгубили. „Документите ги имам – баща ми имаше български паспорт. Гонен съм от УДБА на Македония (съкращението на югославските служби до 1966 г. – бел.ред.) заради българщина. Ако документите са изгубени, не съм виновен. Ако проблемът е, че съм работил във Военномедицинска академия, да ми го кажат.“ Не разбира как е възможно негов някогашният негов приятел Владо Димов, по думите му оказал се доносник за УДБА, да получи българско гражданство, въпреки че известява тайните служби за негови пробългарски прояви. „Пише го директно в досието ми. Той работил срещу България, а му дадохте гражданство.“ „Доносникът“, който е министър в някогашното социалдемократическо правителство на Владо Бучковски, беше издирван от властите по време на управлението на ВМРО-ДПМНЕ. Когато партията му се върна на власт обаче, Димов обяви, че България сама му е предложила гражданство.

„Направо дежа вю“

Виктор Канзуров вижда възродилия се спор за отношението към българите като ситуация, доста сходна с тази отпреди 11 години. „Което е актуално сега в Македония за сближаване с България и честване на общи дати, беше и тогава – около последните парламентарни избори в редовен срок. Тогава министър-председател беше Владо Бучковски, премиер и лидер на СДСМ. Една от основните му идеи беше заедно с България да честваме някои празници. ДПМНЕ беше категорично против. Не че поради тази причина спечели с малка преднина, но тя беше сред водещите социалдемократите да изгубят част от основните си гласоподаватели.“

„За македонските граждани, които редовно следят политическите въпроси в страната, това е направо дежа вю. Ако някой е изпаднал в коматозно положение тогава и се е събудил след 11 години, ще види абсолютно същото – отново е актуална точно в най-горещото време на лятото.“

„Лично за мен нищо не значи преброяването“

Още оттогава, а и отпреди това няма доверие на големите партии. Приветства всяко признание за общата история на региона, независимо дали то идва от македонците или от албанците: припомня инициативата на Зиядин Села, като кмет на Струга през 2013 г., за отбелязване на стогодишнината от Охридско-Дебърското въстание, общо между българи и албанци. Безразличен е обаче към идеята му за преброяване, в което да има отделна графа за българи, вместо те да влязат в графа „други“, както през 2002 г. „Лично за мен нищо не значи. Един-единствен въпрос има, който трябва да се реши – да се обективира историята. Не е важно дали българите ще бъдат записани в конституцията. Македония (трябва) да мине през процес на дешовинизация в обществото по подобие на Западна Германия – от това се нуждаем. От това обаче се нуждае и България – тя е изключително националистическа по някои въпроси. Разликата е, че в Македония тези проблеми не са добре прикрити.“

От години обаче предупреждава и че определени части от българското и гръцкото общество още отказват да разберат, че макар в началото етнонационалната интеграция в Македония да съдържа елементи, на насилие, „за новите поколения това става в известна степен естествен процес“.

„Само тактически ход“

Дори след подписването на договора от Борисов и Заев Канзуров е скептичен към поведението на Социалдемократическия съюз. Допуска, че са по-мек и по-малко лош вариант за управници на Македония от задържалата се над десетилетие ВМРО-ДПМНЕ. Приема обаче действията им спрямо България за „тактически ход, за да няма Македония втора Гърция в лицето на България“. Съзира частичен подтик и в „личните приятелски отношения“ между Борисов и Заев. Признава, че размразяването е „крачка напред“, но не смята, че се случва в главите на хората. „По начина, по който СДСМ защитава отношенията Македония – България, не виждам никакво размразяване. Пропагандата за масовата публика е, като че ли България приема югославското виждане за историята. Някои казват, че това е един положителен ход, но всяка страна ще си тълкува историята като преди. Сякаш казват: Сега ще се бъзикаме с България, сега ще ги излъжем!“

Вярва, че „част от поддръжниците на СДСМ със сигурност искат искрено сближаване с България“, но дори те принадлежат към мнозинството, автоматично приемащо югославската трактовка на историята. Не е убеден и в искреността на Заев. „Имаше един митинг в Куклиш, Струмишко, където СДСМ винаги са били по-слаби от старото ВМРО-ДПМНЕ. Агитирайки там през март 2013 г., той им каза: Ето, ние толкова сме направили за Струмица, а те като държавна власт почти нищо не са направили освен една спортна зала. Но защо са ѝ сложили име Тодор Александров? Една спорна личност, настоявала за българщината на македонския народ?“

„Македонският Соломон Паси“

„Виктор преувеличава, но донякъде е прав“, казва Александар Генчов от СДСМ, близък с Канзуров от години, когато пристига на масата в оживен търговски център. „Председателят ни не е антибългарски настроен. За жалост тези, които сега са около Заев, са предимно група, за която може би е вярно – преди не гледаше благосклонно на България. Сега, ако не „пробългарска“ партия, СДСМ носи флага на „ненебългарското отношение“,“ обяснява Генчов. И той, като дългогодишния журналист Владимир Перев, с когото „Дневник“ също разговаря, е до голяма степен „сръбски възпитаник“ – ден по-рано си е дошъл от Белград, а на масата оставя наръч сръбски вестници, някои от които носи на приятеля си журналист. Въпреки това натъртено изговаря „България“ и „българин“ – вместо „Бугария“ и „бугарин“, както правят повечето македонци.

„Ето тук е прав Виктор – има една група, която наричам „специалисти за рушение на председатели на СДСМ.“ Тази група, основно в медийната сфера, наричат соросоиди. Има връзки в предишното ръководство на СДСМ и с тях Заев трябва да внимава. Няма никога да ви го кажат, но се въртят около него и чакат функции. Това е комунистическата номенклатура, която сега е проамериканска и му се е качила като на кърлеж. Няколко опита да го свалят завършиха безславно. А той според мен не разбира колко са опасни.“

Твърди, че е близък със Заев, макар и да е в известна „немилост“ в СДСМ, партията, в която все още членува, от 2008 г. насам. Говори „в лично качество“, защото смята, че СДСМ „тези неща не иска да ги каже“. В хода на миналото десетилетие е активист на НАТО, съветник по въпросите на Алианса към македонското министерство на образованието и ключова фигура в Евроатлантическия клуб на страната. През 2009 г. обаче е задържан и обвинен, че е взел подкуп от 700 евро, за да запише студент във Военната академия на страната. Отрича и припомня, че по онова време вече не е бил в министерството – като кадър на СДСМ е сменен от правителството на Груевски три години по-рано. В активните си години обаче обяснява в македонското общество и пред представители на алианса, че името далеч не е единственият проблем за влизане – такива според него са обслужващият Русия и Сърбия македонизъм и враждебните отношения с България. На шегата дали се смята за нещо като „македонския Соломон Паси“ отговаря: „Ама без „нещо като“!

Нарича България „много голям приятел“ и дори допуска, че от трите тези за македонския държавно образуващ процес („антична“, „произлизаща от България“ и „основана от Югославия“) свързаната с източната съседка нищо чудно да се окаже най-правдоподобната. Македония обаче трудно може да се държи по различен начин от сегашния, тъй като създаването ѝ като компонент на Югославия и последвалото обявяване на независимост изградили силна просръбска идентичност.

Показва на телефона си снимки с български приятели. Твърди, че същия ден ще се срещне с бившия национален селекционер Ивайло Петев, споменава имена на обществени личности, които познава. С българите на масата говори оживено за Белград, но и за България, интересува се и от Петър Дънов. Смята, че Македония има много по-големи проблеми от връзките с България, на които трябва да обърне повече внимание – например фактът, че демографските показатели не работят в полза на определящите себе си като „македонци“ и че властите в Скопие трябва да подготвят населението за „новия феномен, политически, антропологически, социологически – Македония с македонско малцинство в нея“.

Все пак приветства стъпките към сближаване с България. „Процесът на връщане към реалните корени на македонизма е много значителен исторически момент за държавата ни. Смятам, че е много важен процесът за историческо откриване на истината.“

 

http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/08/06/3019568_viktor_kanzurov_jurnalist_ot_skopie_iskam_samo/

 

 

 

 

 

 

***

zx860y484_3019569[1]

One Response to “Виктор Канзуров, журналист от Скопие: Искам само Македония да спре с фалшифицирането на истината”

  1. Възрожденеца казва:

    Относно отношенията на г-н Божидар Димитров към македонските българи, аз лично подкрепям г-н Виктор Канзуров.
    г-н Божидар Димитров с неговото арогантно и без-гръбначно поведение е нанесъл повече вреди и печал на българо-македонските отношения, отколкото нещо полезно. Празните обещания който той е обещавал на македонските българи, да подпомогне за издаването на български вестници и списания, на телевизиони български предавания подобни на сръпските, книжарници и прочие останаха енин неосъществим блян, въпреки че Г-н Димитров е бил влиателен елемент в тогавашното правителство на Борисов. Вярно е че г-н Димитров е издал няколко книжки по македонския „въпрос“и то с полемичен характер, повече за лични облаги отколкото да допринесе за подобряването на българо-македонските отношения.
    Разбира се че г-н Димитров се е заел с ентсиазирано поведение да „реставрира“ военни гробища, катедрални храмове, крепости и така нататак, понеже има на разположение дарителски срества който могат лесно да се манипулират, защо не е предприел същото начинание за възраждането на бългащината в Македония, която би била с по голямо знаяение отколкото въстановяването на развалини.
    Няма никакво съмнение защо г-н Канзуров и другите македонски българи са нарекли г-н Бочидар Димитров „фурнаджиска лопата“!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.