България – Македония. От романтиката към прагматизма.

август 8 | Posted by admin | Новини

Отдавна не съм пипал балканска тема. От края на миналия век, когато снимах документален филм по трасето на Коридор № 8. Македония вреше и кипеше. На север бушуваше война. Страната бе изпъстрена с бежански лагери. Хората бяха уплашени и онези, с които разговарях недвусмислено изразяваха опасенията си от албанското нашествие и надеждите си, че българите ще им пазят гърба. „Само вие сте побеждавали албанците във война“ – твърдяха те. В Скопие правеха митинги и рок концерти на площада с призиви за умиротворяване на района, а в лагерите децата си играеха на войници.

В деня, когато си тръгвахме за България, бе подписано споразумението за Косово и войната свърши. Проблемите обаче останаха. Както обикновено на Балканите…

По това време бе подписана и историческата декларация за добросъседство, под която поставиха подписите си премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски. Тя трябваше да доведе до този договор, който сега подписаха Бойка Борисов и Зоран Заев. 18 години по-късно. През това време албанците в Македония почти удвоиха числеността си. В страната етническото напрежение достигна точката на кипене и се заговори за федерализиране на държавата.

Някогашната дясна партия, с която си дружахме, мина в опозиция и новото ни приятелство с левицата реализира старата мечта.

Нейсе … Не само на Балканите, а и въобще в политиката всичко е възможно.

Как беше? Няма вечни приятелства, има вечни интереси. А интересът и на двете страни в момента е именно този договор. Той дава възможности за активизиране на сътрудничеството, за развитие на транспортната инфраструктура в тази част на Европа и в крайна сметка – за реализиране на онзи исторически проект, наречен Коридор №8. Транспортната връзка между Черно и Адриатическо море. ЖП линията между София и Скопие. Връзката между България, Македония и Албания.

В крайна сметка, този договор приближава интеграцията на балканските ни съседи с ЕС и НАТО. А в контекста на геополитиката и стратегическото противоборство между САЩ и Русия едно сближаване с Македония изравнява везните, тъй като на другото блюдо тежи близостта между Белград и Москва.

Този договор трябваше да бъде подписан, тъй като в новото хилядолетие наследените от миналото териториални и етнически спорове могат само да разпалват локални конфликти, а от това ние, в Европа нямаме нужда. Достатъчни са конфликтите в Близкия Изток. Колкото до романтичната част от историята ни, може да съхраним романтиката, без да посягаме на статуквото. Въпрос на зрелост и аналитична мисъл. С историците от Скопие се разговаря трудно. Знам го от собствения си опит в Института по балканистика.

Но знам и друго. Че в контекста на албанския етнически натиск някои твърди глави може и да поомекнат. Споровете може да си ги водим по конференции и симпозиуми. Комисията, която ще бъди създадена, ще види доста зор, но диалогът рано или късно ще ни доведе до разумен компромис. Пък и общото ни европейско настояще ще помогне за изглаждане на разногласията. Обстоятелствата от близкото минало не могат да бъдат оспорвани. Колкото до миражите от античността, които витаят пред взора на някои скопски изследователи, те постепенно ще избледнеят и ще бъдат изместени от трезвия анализ на новото поколение учени. Политиката, естествено, ще следва практическите потребности на съвремието и с помощта на договори като този ще подпомага сътрудничеството в интерес на гражданите в двете държави.

Спомням си, че още преди повече от 30 години имаше изследователи в българските институти, които предрекоха това развитие на процесите. В Скопие също има немалко подържници на идеята за тясно сътрудничество между двете страни в условията на общата евроинтеграция. Сега въпросът е този договор да доведе до реални практически стъпки в икономиката, социалната сфера и културата.

Време е мечтата за Коридор № 8 да се превърне в реалност и възможно най-скоро да пътуваме до Скопие с влак. После може да продължим и до брега на Адриатическо море. На фона на отрицателните емоционални наслоения в народопсихологията на населението от двете страни всичко това може да звучи и нереално, но съвременният свят налага съобразяване с реалностите и щем-нещем постепенно ще изоставим старите щампи и ще навлезем в коловозите на съвремието. Ще заживеем в днешния ден и ще осмислим ползата от приятелството и добросъседството. Ще заровим томахавките и ще изравним синорите. Ще имаме един приятел в повече, а това вече си струва усилието.

 

https://offnews.bg/nashite-avtori/balgaria-makedonia-ot-romantikata-kam-pragmatizma-661751.html

 

***

България - Македония

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.