Архимандрит Партений, игумен на Бигорския манастир: Българи и македонци са братя, излезли от една цивилизационна люлка

август 27 | Posted by admin | Интервю

Сръбската пропаганда забрани всенародното празнуване на Светите Кирил и Методий, Свети Климент Охридски, убиваха, ако се спомене името на герой на ВМРО

Неоспорим исторически факт е, че Българската екзархия е последната канонична църква, присъствала на нашата територия преди присъединяването на Македония към Югославия

Искрено вярваме и се надяваме, че Българската патриаршия има цялото историческо и канонично право, но и задължение, да признае автокефалността на Охридската Архиепископия, казва пред Faktor.bg родолюбецът архимандрит Партений

Игуменът на Бигорския манастир архимандрит Партении е завършил богословие в университета в Скопие. След това заминава за Света гора, а през 1995 година отива в Бигорския манастир, където заживява монашески живот.

Същата година е ръкоположен за йеродякон, а на следващата година става игумен на манастира.

През 1998 година става архимандрит.

Негово дело е възстановяването на манастира.

Интервю на Стойко Стоянов

Ваше Високопреподобие игумен Партений, позицията на монасите от Бигорския манастир след подписването на Договора за приятелство и добросъседство между България и Македония предизвика голям интерес у нас, какво Ви накара първи от духовенството на двата народа да застанете зад тези исторически истини, извън политическите интереси?

Като монашеско братство, което служи на истината и познава историята, ние винаги сме говорили за потребността от приятелство и добросъседство, без разлика коя политическа партия беше на власт.

По същия начин изразихме своята позиция по Договора, македонският и българският народи имат отлични предпоставки да живеят в братолюбие и взаимно уважение.

Тук, преди всичко, имам предвид всички неща от историята, които силно ни свързват, започвайки от дейността на Светите равноапостоли Кирил и Методий и техните ученици, та до днес.

Тъкмо затова, когато този естествен и дългоочакван договор беше подписан веднага и нелицемерно го поздравихме. Ние еднозначно подкрепяме един много важен за обществото договор, чийто генезис започва още от обявяването на независимостта на Република Македония и чиято идея беше разглеждана от всички досегашни правителства на страната ни.

За нас няма никакво значение кое правителство е подписало Договора, а това, че той най-накрая беше реализиран и вярваме, че бъдещето ще донесе добруване на Македония и България.

Бихме изглеждали лицемери, ако сега не подкрепим това, за което дълго време сме се застъпвали.

 Присъединява ли се към Вашата родолюбива позиция и Охридската  архиепископия, която е качила вашата позиция на своя сайт?

Напълно. За повечето от архиереите на Светия синод на Македонската православна църква – Охридска архиепископия(МПЦ-ОА), знаем, че със сигурност ни подкрепят. Сред тях е и нашият Дебърско-кичевски митрополит  Тимотей, който много добре познава историята и е наясно с актуалните въпроси. Освен това голямата част от клира на  МПЦ-ОА познават нашето мислене по този въпрос.

 Казвате ясно, че почти един век в колективното съзнание на македонския човек и народ са насаждани „пропагандни отрови“, кои от тях бяха най-опасните?

Всъщност тези пропагандни отрови тровят македонското население от много отдавна – може би от средата на XIX век. Но особено страшно и непоносимо положението става след като вардарската част от Македония попада под сръбска власт през 1918 година. Тогава започва системното сърбизиране на македонския народ. Най-силно пострада македонското духовенство, което остава вярно на своята поместна църковна йерархия – Екзархията. Екзархийските владици са прогонени, много игумени, монаси, свещеници са измъчвани и убивани.

За това сме писали много пъти…

Сръбската пропаганда от онова време стига до там, че е забранено всенародното празнуване на делото на Светите Кирил и Методий, Свети Климент Охридски, на всичко, което свързва народа с неговите духовни корени.

Да не говорим за дейците на ВМРО: беше достатъчно някой да спомене името на някои от героите на ВМРО, за да бъде убит…

Тук искам да заявя, че днес ние нямаме нищо срещу Сръбската православна църква, нито против сръбския народ – нито троха омраза, но все пак историята трябва да се знае, за да не се повтори.

Пропагандата продължава и по времето на комунизма, особено след Информбюрото през 1948 година и влошаването на отношенията между Югославия и НРБ. Тогава започва безмилостната кампания против истинската история. Изведнъж, в учебниците по история Екзархията се превръща в най-големият неприятел на македонския народ и се крие фактът, че много македонски духовници, възрожденци, учители, обществени дейци са участвали в нейното създаване, с радост са я приели и са били част от нея.

След това, от македонската история съзнателно са изтрити и очерняни събития и личности, които са неотделима част от нея. Така, например, Тодор Александров е превърнат в една от най-мразените личности, защото „се борел против Македония! Виждате ли иронията?!

Същото се случва и с марша на македонските революционери „Изгрей зора на свободата“(в края на интервюто, чуйте как монасите от Бигорския манастир изпълняват песента, б.р.). В Македония все още има хора, които не знаят, че тази песен всъщност е официалният химн на първата македонска държава от 1945 до 1948 година. А след това изведнъж става неудобна и неприятелска. Помислете само, колко силно тя изразява вътрешния копнеж на поробения македонец за свобода: „с юнашка кръв ще ви удавим и пак ще се освободим“. Каква болка за Отечеството трябва да чувства човек, за да изпее тези думи! Възвишено!

Доста големи вреди нанесе на македонския народ и романтичната теза, че македонският народ има пряк античен произход. Никой не оспорва това, че всички епохи оставят културно наследство за следващите, но да се набляга толкова силно на античното потекло, за сметка на онова, което е автентично твое и близко по дух, е неоснователно и ненаучно.

Народността е културно-историческа категория, а не лабораторна генетика. Езикът, вярата и територията, според историографската наука, са трите основни главни етнообразуващи фактори.

Колко вредно и пагубно е да изграждаме някакъв мит и романтична история, да повярваме в него и да занемарим такива личности и събития от нашата истинска история, с които можем да се гордеем пред целия свят.

Пример за това са Светите Седмочисленици и техните последователи, които не с меч и кръв, а със словото Божие, с добрина и любов са обединили огромни народи и пространства. Тези хора са богатство за целия свят и с право можем да ги наречем бащи на цяла Европа, тъй като те проповядват идеята за равноправност на всички народи и езици десет века преди създаването на обединена Европа. Ето, това са главните герои и родоначалници на нашата обща история.

 Кои български, македонски и международни сили имаха и имат интерес двата братски народа да се мразят почти век и да живеят в раздор?

„Нашата борба не е против кръвта и плътта, а против началствата, против властите, против светските управители на тъмнината от този век, против поднебесните духове на злобата“ (Ефес. 6,12) – е написал великият учител и просветител на народите, Свети Апостол Павел.

Следователно, смятам, че силите, които действат против братолюбието и разпространяват омраза, ги има във всички народи. Впрочем, злото действа и в нас самите, затова е необходима борба най-напред със собствения ни егоизъм, злото, както казва съвременният светител Паисий Светогорец: „Ако не се трудим доброто да надделее в нас самите, как тогава то ще може да надделее в света“…

Значи, изворът на тези сили ни е известен, а оръжието против него ни дава Апостол Павел в посланието към ефесяните:

„Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.

Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за брониран нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.

А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;  (Ефес. 6,13-17)“.

Какво се случи напоследък в Македония и защо вярвате, че е настъпило време свободно да изразите своето мнение по важни държавни въпроси?

Нашето братство е известно с това, че непрекъснато свидетелства за истината и често заема позиция, прави изявления, апели, проповеди. Така че, не е за пръв път да дадем гласност на своето мнение за нещо, което е от обществена важност.

Както вече казах, подкрепихме еднозначно, но и аргументирано подписването на Договора.

 Коя е последната канонична църква, присъствала на ваша територия, преди присъединяването на територията на днешната ви държава към Югославия, това не е ли Българската екзархия, която 1945 г. получава признание от Вселенската патриаршия?

Това е неоспорим исторически факт. Тук бих добавил, че и главните дейци и борци за обновяването на автокефалната македонска църковна йерархия са били възпитаници, клирици и миряни именно на Екзархията.

 Не е ли редно тогава вашата Църква да получи автокефалия от София, тъй като образно казано едната е църква майка, а другата е църква дъщеря?

Ние искрено вярваме и се надяваме, че Българската партиаршия, като наследница на Екзархията, има цялото историческо и канонично право, но и задължение да признае автокефалността на Охридската Архиепископия, възобновена в лицето на Македонската православна църква. Защото едни от най-големите борци за нейното създаване и функциониране са били именно от Македония. Между тях са Райко Жинзифов от Велес, книжовните дейци и пламенни борци за народна просвета Константин и Димитър Миладинови, Йордан Хаджи-Константинов-Джинов, Григор Пърличев, Методи Кусев и много други. Към тях е и нашият известен писател, обществен деец и революционер Натанаил, роден в скопското село Кучевище, който през септември 1872 година е ръкоположен за пръв екзархийски митрополит в Охрид.

Сред най-известните борци за създаването на Екзархията е и големият възрожденец, писател, народен деец и духовник Партений Зографски (родом от Галичник), митрополит Полянски и Нишавски, който за малко да стане и първият председател на Екзархията.

Скопският митрополит Неофит, роден в Охрид, архимандрит Панарет (по-късно Брегалнишки епископ), по произход от Ресенско, Велешкият митрополит Мелетий и архимандрит Евлогий, родени в Битоля, са също така част от автохтонния висш клир на Екзархията.

Нещо повече, тъкмо македонското духовенство и население гине и страда за Екзархията по време на сръбския режим. И ще е жалко, ако ние, днешните техни потомци не получим ръка от София. Затова Българската църква, като единствената истинска и достойна Майка Църква, с открито сърце трябва да признае Македонската църква, която вече половин век успешно върши своята пастирска и евангелска мисия, и е приета от всички православни, без разлика от тяхната национална принадлежност.

Ето един пример: в Бигорското братство имаме монаси – сърбин, ром, палестинец, а в момента и един послушник албанец.

Смятате ли, че Вселенската патриаршия има основание да се притеснява от факта, че ваши духовници се обучават като студенти в учебните заведения на Руската църква, а така Кремъл постига близост до Света гора за влияние на Балканите?

Нашите деца учат православно богословие не само в Русия, но и в Гърция, Румъния, България… Имаме изключително добри отношения и с много високопоставени църковни представители от Вселенската патриаршия, Атинската архиепископия и Света Гора.

Не сме запознати с големите геостратегически игри, нито се интересуваме от тяхното евентуално действие.

Нас, като православни християни еднозначно трябва да ни интересува единството и любовта во Христа.

 Притеснява ли ви мълчанието на Българската православна църква за постигнатия исторически Договор между двете държави?

Очакваме и тя с радост да приеме и да действа в посоката на казаното дотук. Мнозина от архиереите на Светия синод на БПЦ, с които и лично се познаваме, приветстват този Договор, отнасят се с голяма благосклонност към МПЦ-ОА и искат да я видят автокефална заедно с всички останали поместни православни църкви. Между тях е и смиреномъдрият и богопросветлен български патриарх Негово светейшество Неофит, с когото сме лични приятели.

Но БПЦ не коментира и каноническия казус с църковността на вашата територия, възможно ли е зад това поведение да се крият руски интереси?

БПЦ сега трябва смело и братолюбиво да подаде ръка на Охридската архиепископия. За това не са потребни чужди инструкции, а еднозначно признаване на историческата истина.

В тази посока би съдействала и Руската православна църква, която е голяма сила в православния свят и която отлично знае къде е истината.

Сигурен съм, че и тя иска да бъде изцелена тази голяма рана на православието и да бъде поправена историческата неправда, така че би трябвало да подкрепи БПЦ в това спасителен порив.

Бихте ли приели София, а не Москва да е медиатор  в спора за вашата църква между  Скопие, Цариградската патриаршия и Белград?

Наистина би било срамно, при толкова силната историческа и канонична свързаност между нас, която е известна на всички, особено на Москва, да позволим медиатори да имат решаваща роля в решаването на въпроса с нелогичното непризнаване на МПЦ-ОА. Жалко е, че днес Охридската архиепископия има нерешен статут.

Томосът (от гръцки: τόμος е постановление на предстоятел на поместна църква по важен въпрос засягащ църковното устройство и организация. Някои томоси са наричани “майчини” или “майчински” предвид предоставяната автокефалия. Обичайно томосите са с тържествен преамбюл като Конституция) за автокефалност на Руската църква е подписан и от тогавашния Охридски архиепископ с неговата официална титла, позната на църковната и научна общност.

Впрочем, и Охридската архиепископия е нещо, което силно ни свързва, защото векове е била наша обща църква. Затова нейното признаване от БПЦ би представлявало голям исторически акт, който ще подпечата духовното сродство и братолюбието между нашите народи.

 Как българи и македонци трябва да опазим това  духовно сродство и близост и да не допуснем разликите да станат отново причина за омраза и раздори?

Като свято пазим нашата обща христоцентрична история, но в същото време уважаваме и своите различия, без разгорещени размисли.

На всички трябва да ни е ясно, че от нашата обща цивилизационна люлка са излезли двата братски народа, македонският и българският, всеки със своите национални особености.

Общата история и собственото национално чувство днес трябва еднакво да се уважават и от двете страни.

Тесногръдият квазипатриотизъм, основан на романтични митове и извратено тълкуване на историческите факти, и последван от непризнаване на националните особености, нанася много по-голяма вреда на братолюбието и сближаването, отколкото каквото и да било друго.

Нашата крайна цел е единството в Божията любов, а не раздори и омраза.

Дълги векове сме живели обединени от тази спасителна истина.

Нека Бог ни укрепи и сега в Своята любов! Амин!

Б.Р. Faktor.bg публикува интервюто с игумен Партений и на македонски език:

 

http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/igumenat-na-bigorskiya-manastir-balgari-i-makedontsi-sa-bratya-izlezli-ot-edna-tsivilizatsionna-lyulka

 

 

***

България - Македония

2 коментара to “Архимандрит Партений, игумен на Бигорския манастир: Българи и македонци са братя, излезли от една цивилизационна люлка”

  1. Възрожденеца казва:

    Много очевидни са причините на разединението на БПЧ и ново образуваната МПЧ, през тези сто и кусур изминали години. През време на нашето НАЦИОНАЛНО ВЪЗРАЖДАНЕ, първата стъпка на нашите възрожденци е било да сътворят БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ, като обединител на целокупния български народ в пределите на Балканския Полуострив. След неуспешните национално-освободителни войни, проличаха и „силите“ който не пожелаха и даже не желаят и до ден днешен зближението между двете еднокръвни и братски православни черкви, БПЧ и МПЧ, и тези недоброжелатели са политически и духовни проповедници от оста Москва, Белград и Атина.
    Напълно подкрепям изказаното от Негово Високопреподобие игумен Партений и цялото братсто на Бигорския манастир, Българската Православна Черква като черква майка, първа да признае автокефалноста на Македонската Православна Черква, и по този начин да въскресим многовековната Българската Македонска Архиепископия и нейната наследница Българската Екзахия. Бог да въскреси това велико начинание!
    Многая лета на всички обитатели на Бигорския Манастир!

  2. Възрожденеца казва:

    Много очевидни са причините на разединението на БПЧ и ново образуваната МПЧ, през тези сто и кусур изминали години. През време на нашето НАЦИОНАЛНО ВЪЗРАЖДАНЕ, първата стъпка на нашите възрожденци е било да сътворят БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ, като обединител на целокупния български народ в пределите на Балканския Полуострив. След неуспешните национално-освободителни войн, проличаха и „силите“ който не пожелаха и даже не желаят и до ден днешен не желаят зближението между двете еднокръвни и братски православни черкви, БПЧ и МПЧ, и тези недорожелатели са политически и духовни проповедници от оста Москва, Белград и Атина.
    Напълно подкрепям изказаното от Негово Високопреподобие игумен Партений и цялото братсто на Бигорския манастир, Българската Православна Черква като черква майка, първа да признае автокефалноста на Македонската Православна Черква, и по този начин да въскресим многовековната Българската Македонска Архиепископия и нейната наследница Българската Екзахия. Бог да въскреси това велико начинание!
    Многая лета на всички обитатели на Бигорския Манастир!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.