Заблудата за 99-те процента

октомври 7 | Posted by admin | Новини

ПРИ сто градуса водата ври. Така е. Но не е разумно да се очаква обществата да се подчиняват на физичните закони. Вярно е, че 1% от населението си е присвоил по-голямата част от богатствата, които произвежда планетата, но това не прави от останалите 99% солидарна социална група, още по-малко политическа сила в точката на кипене.

През 2011 г. движението „Окупирай Уолстрийт“ израсна около една идея, един лозунг: „Ние сме 99-те процента, които повече няма да толерират алчността и корупцията на останалия 1 процент“.

Различни проучвания установиха, че почти цялата печалба от икономическото възстановяване отива при този 1% най-богати американци. И това не е някакво историческо изкривяване или национална особеност. Почти навсякъде този резултат се дължи на правителствените политики. Данъчният проект на френския президент Еманюел Макрон, например, ще облагодетелства „280 000 от най-богатите домакинства, т.е. едната стотна (…), чието богатство произтича най-вече от финансови сделки и дялове от предприятия“ [1].

Останалите би трябвало в такъв случай да имат толкова много общи неща, че да обединят своята енергия и да преобърнат съществуващия ред? Когато човек не е милиар­дер, но попада в категорията на привилегированите, му е по-комфортно да си въобразява, че е в един и същ социален блок с пролетариите. Но в 99-те процента се смесват неразличимо както прокълнатите на планетата, така и един висок среден слой, гъсто населен с лекари, университетски преподаватели, журналисти, военни, висши кадри, рекламни агенти, висши чиновници, без които превъзходството на единия процент не би издържало и 48 часа.

Да сложиш в голямата торба на 99-те процента карфиола и хвърчилата, напомня донякъде за основополагащия американски мит, че горе-долу всички са средна класа, всички или почти всички вече са богати или им предстои да забогатеят [2].

Да, единството прави силата, но сплотяването също… Историята показва, че във великите моменти на единение единодушието не трае дълго. Февруари 1848 г. братството, Ламартин – барикадите, които тогава работниците и буржоата издигаха заедно, няколко седмици по-късно се превърнаха в кървави сблъсъци, които ги противопоставиха в „юнските дни“ (работническото въстание от 1848 г. в Париж, смазано жестоко от буржоазията – бел. на бълг. ред.) [[Вж. Доминик Пенсол, „Между подчинението и бунта“, досие „На какво са способни средните класи“]. Да се измисли общ план, трайна политическа сила върху една куха основа от рода на „човечеството без олигархията“, е в най-добрия случай утопия, а в най-лошия – нежелание да се направи избор, да се вземе решение. В крайна сметка, да не се прави нищо значимо, а да се отстояват общоприетите права, като това да не се малтретират деца или да се намалят автомобилните злополуки.

За всичко останало 99% е прекалено много.

Le Monde diplomatique – Превод Венко Кънев

Бележки под линия

[1] Anne de Guigné, „Les mesures fiscales de Macron profiteront d’abord аux Français les plus riches“ (Данъчните мерки на Макрон ще облагодетелстват преди всичко най-богатите), Le Figaro, Париж, 12 юли 2017.

[2] През 2003 г. 19% от американските данъкоплатци мислеха, че вече принадлежат към категорията на единия процент най-богати; 20% си въобразяваха, че скоро ще бъдат такива…

 

http://bg.mondediplo.com/article1563.html

 

 

***

4 Закон

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.