Танц със саби

декември 4 | Posted by admin | Новини

Борисов и Сакскобургготски избраха Рияд, за да демонстрират причудливия си дипломатически тандем

Най-важната новина: рядко двама души, които не говорят един език и се виждат за първи път, успяват така да си паснат, както се случи с българския премиер и саудитския престолонаследник

29 ноември се оказа ден, пълен с емоции. Докато в София някои се чудеха как иранците са пропуснали да отстрелят с ракета българския премиер, навлязъл в тяхното въздушно пространство на път към Саудитска Арабия, самият Бойко Борисов имаше по-важни задачи.

Като например да се записва в историята като първия български държавник, приет от саудитски крал. После скучаещите коментатори подхванаха нова сложна тема – за забрадката

на преводачката му, докато той бе зает да си разменя телефони и контакти с престолонаследника на кралството. Поставяйки началото на едно красиво приятелство, ако така мога да перифразирам Хъмфри Богарт в черно-бялата класика “Казабланка”.

И накрая, когато всички загубиха патос по въпросите на иранската въздушна отбрана и шевиците по дамските аксесоари в саудитския протокол, вероятно щеше да последва лека дрямка в социалните мрежи. Защото досадата много изморява.

Но точно тогава българският премиер се появява насред Рияд със сабя в ръка! А до него принц космонавт, и той със сабя.

И трета сабя в ръката на… о, небеса, Симеон Сакскобургготски!

И още много, много саби, вдигнати към небето, където допреди това е имало само ирански изтребители и везани кърпи за глава. По-драматично похищение на вниманието и тотално объркване на дежурните специалисти по всичко едва ли скоро е имало.

Всъщност танцът със саби, наречен арда, е много важен детайл в тази история. И това, че на Борисов му е предложено да се включи в него, не е само протоколно гостоприемство, има много повече скрит смисъл, отколкото някои предполагат.

В тази част на света домакините могат да бъдат много любезни, но и имат навика да казват доста неща, без непременно да ги изговарят с думи. Арда не е просто фолклор, това е танц на войната, танц на победата. Ритуал, извършван навремето преди всяко влизане в битка от мъжете на Неджд – централната част на днешна Саудитска Арабия, там, откъдето произлиза кралската династия.

Домът на Сауд – гордо място, останало неподвластно на чужди окупатори.

Арда е и код на честта, обет в името на бъдещите завоевания за благото и просперитета на рода, на племето и на съюзниците. Поне така е било по времето на последния емир на Неджд – Абдулазиз ал Сауд, който след всички войни за обединение на Арабия в началото на ХХ век се превръща в основател и първи крал на Саудитска Арабия.

Затова саудитските монарси и принцове не канят всеки на танц със саби. И за да стане ясно това, някой от домакините съобщи, че последният, който е имал тази чест, е президентът на САЩ Доналд Тръмп. Преди него и други американски държавни глави са участвали в арда. Но това е естествено, защото САЩ са отколешни и най-близки съюзници на саудитците. За държава като нашата, чийто флаг онзи ден се развя за първи път по тия земи, това вече е знак, който заслужава особено внимание.

Принц Султан бин Салман, който хвана Борисов под ръка и го покани в саблената церемония, също е знакова фигура. Той е в момента най-големият от синовете на краля, министър на туризма, който обича сам да кара самолета си.

Принц Султан е, може да се каже, легендарна личност. Първият саудитски астронавт, но и първи в света аристократ и първи мюсюлманин въобще, летял в Космоса.

Истински джентълмен от добрата стара класа. И не защото окуражи Борисов, казвайки му, че се справя със сабята много по-добре от Тръмп, като истински воин.

Пролича си най-вече в отношението му към двете дами министри в делегацията на българския премиер – Екатерина Захариева и Николина Ангелкова.

Всъщност посещението на Борисов в Рияд е в някаква степен част от усилията на точно тези две жени

Захариева чрез официалните дипломатически канали, а Ангелкова – благодарение на работните контакти с принц Султан, започнали най-изненадващо в Колумбия.

Тези делови контакти са се развили очевидно и след този международен форум в Латинска Америка, който ги среща. Настанявайки се онзи ден в апартамента си в двореца “Крал Сауд”, Ангелкова намери специален подарък от принца – елегантен черен тоалет, с който тя, за да му върне жеста, се яви на аудиенцията при баща му – краля. Трогателна размяна на символични приятелски жестове.

Но ако говорим за истинска химия между двама души по време на тази визита, то тя се случи между други – българския премиер и саудитския престолонаследник. Беше наистина впечатляващо за всички, които го видяха с очите си.

Рядко двама души, които не говорят един език и се виждат за първи път, успяват така да се намерят и толкова да си паснат. Всъщност това бе най-важната новина от Рияд.

Двама брутално прагматични политици седнаха и само докато изпият по едно кафе с кардамон, вече се бяха разбрали за неща, отлагани безнадеждно повече от 20 години. Отваряне на българско посолство в Саудитска Арабия, договаряне на визита на престолонаследника в София, инвестиционни проекти, сътрудничество по линия на сигурността… Към последната тема може да се добави фактът, че шефът на българското разузнаване Драгомир Димитров бе също в Рияд.

Както и разговорът на военния министър Каракачанов с принц Абделазиз бин Сауд бин Найеф ал Сауд – министър на вътрешните работи и един от плеядата млади, обещаващи принцове, назначени на отговорни постове от крал Салман през последните месеци. Разбира се, срещата на Борисов с монарха бе знаменателна и историческа, но както сам той обобщи: Кралят е мъдрец, като нашия цар, но аз знам, че мога да се разбера и да свърша работа с престолонаследника.

По време на това посещение Борисов често наричаше Симеон съвсем целенасочено цар, нехаейки за вероятната чувствителност или раздразнение, което би могло да породи в България подобно титулуване. Но Борисов си е Борисов. Той има стихийна дарба, чувство за хармоничен колорит и много екстравагантен артистичен темперамент с характерен импулсивен ритъм, експресия и причудливо вмъкнати дисонантни ориенталски мотиви в иначе строгата схема. Това последно изречение всъщност не е за Борисов и не е мое. Писано е за композитора Арам Хачатурян – автора на безсмъртното произведение “Танц със саби”. Но наистина въпросното описание на музиката на Хачатурян като че ли подхожда за политическия стил на Борисов Точно толкова, за да бъде продължено сравнението със стила на Симеон Сакскобургготски и Дмитрий Шостакович, чиято изтънчена музика обаче изисква вглъбено слушане и трудно се свирука.

Това музикално отклонение само трябва да илюстрира колко неочаквани асоциации могат да ти хрумнат, докато наблюдаваш толкова причудлив дипломатически тандем, какъвто Борисов и Сакскобургготски избраха да демонстрират за първи път именно в Рияд. Просто още една причина да наречем визитата в Саудитска Арабия историческа.

http://m.24chasa.bg/mnenia/article/6584157

 

 

 

***

Image_6584160_129[1]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.