Сянката на Максуел и Моссад зад Горбачов.

януари 12 | Posted by admin | Интервю

В предишнийе броеве се спрях на станалото в България и другите социалистически страни на фона на процесите в СССР и появата на одиозния театрал Михаил Горбачов.

Имаше само две структури, които можеха да реализират неговите планове за елиминиране на партийно-държавните ръководства на всички други социалистически страни, без изключение, в това число, и в България. Това бяха КГБ и ГРУ – военното разузнаване, или по-точно техните ционистки крила, които доминираха от времето на Андропов.

Паралелно се движеха много по-дълбоки и неизвестни по онова време процеси – връзките между Горбачов, Рейгън и Буш-старши, между КГБ и ЦРУ, и оформянето на огромната геополитическа атака на САЩ и Запада срещу СССР и Източна Европа.

По този начин се стигна до най-големия парадокс – че превратите в източноевропейските страни се осъществяваха съвместно от КГБ, ГРУ и ЦРУ.

Но операцията на КГБ и ГРУ се оказа грандиозен провал. Това беше преди всичко огромно предателство на Горбачов.

***

В ноемврийската утрин на 1991 г. голото тяло на Робърт Максуел /или на негов двойник/ беше намерено в атлантическите води до Канарските острови. Ден по-рано екипажът на яхтата на магната съобщи, че той е изчезнал.

Смъртта му предизвика потоп от догадки. Избраха инфаркта. Но по тялото имаше следи от борба и разкъсване на мускул на рамото. Накрая, без диагноза за смъртта, тялото на Максуел беше погребано в Йерусалим. Но сянката на Максуел един от най-големите мошеници на века, човекът, чрез който най-вероятно бяха вербовани Горбачов и Луканов, остана.

…Максуел израсна в мрака на тайните служби на Студената война.

През 1939 г. в Англия пристигна висок и слаб словашки евреин – Ян Лудвиг Хох, дошъл да се включи в съпротивата. Беше изпратен на фронта, след това беше включен в английското разузнаване. Проверката на думите на Хох, че идва от словашкото селце Слатински Доли, беше невъзможна. От евреите там не беше останал никой.

След войната Хох беше назначен в руския сектор на Берлин. Върна се в Англия. Промени името си на Робърт Максуел и се впусна в журналистиката. По навик събираше компроматериали за хората от хай-лайфа, които след това използваше. Начинаещият интригант се настани на пазара на медиите. Стана собственик на няколко вестничета, не странеше от шантажа, подкупа, кражбата.

Печатът беше само параван за дейността му. Тя си оставаше шпионажът – за Моссад, ЦРУ, Mi-6.

Избра си и ново занимание – да публикува биографиите на тогавашните комунистически лидери. Спечели благоразположението на Москва, София, Прага, Берлин, Варшава. По едно време ФБР го разследваше като съветски шпионин на КГБ и на Брежнев.

Но най-много го влечеше към Моссад. Искаше да е най-големият шпионин на века.

С какво всъщност се занимаваше магнатът?

Завесата повдигна бившият израелски агент Ари Бен-Менаше през 1990 г., когато беше арестуван в САЩ за опит да продаде американски каргосамолети С-130 на Ирак. Именно той посочи Максуел и един от издателите на Mirror – Николас Дейвис, като израелски агенти, които са помагали в брокирането на израелски покупки на оръжие от тогавашните комунистически държави в Източна Европа за други страни, включително Иран.

Според Бен-Менаше, Робърт Максуел е бил централната фигура на израелското разузнаване и неговата шпионска мрежа в Москва, Варшава, София, Берлин…

Но Бен-Менаше не спря дотук. Той разказа за шпионската дейност на Максуел в полза на Моссад.

Всъщност Максуел се появи в Москва при Брежнев още през 1978 г., наследи го Андропов, а от него Горбачов.

В Москва Максуел подписа договор с Горбачов за доставка на съветска целулоза, с която печаташе пропагандните материали на КПСС на Запад. Същото правеше и за БКП, ЧКП, ПОРП… По поръчка на Моссад и ЦРУ.

Зад тези договори Максуел переше милиарди от контрабанда на злато, произведения на изкуството, радиоактивни материали.

Пое и задачата да пере пари и да открива сметки на съветски, германски, чешки и български партийни ръководители в банки в Лихтенщайн, Люксембург, Швейцария. По този начин Максуел стана ключът към парите на почти всички комунистически шефове.

Приятелите му от Моссад, ЦРУ, КГБ и Mi-6 го предупреждаваха, че дейност на толкова много плоскости убива инстинкта за самосъхранение. Това беше началото на края. Максуел стана ненужен и започна да прави грешки.

През лятото на 1991 г. Максуел беше в пълна безизходица. Огромното му богатство пропадаше. Свършиха евтините кредити от комунистическите правителства. Растяха исканията на другите кредитори. Максуел, който си мислеше че знае всичко, изведнъж стана мишена на всички световни разузнавания. Трябваше да изчезне.

На 4 ноември през нощта Максуел изчезна. Тялото му беше намерено, по-късно на… 30 мили от яхтата. Анатомопатологът категорично заяви, че намереният труп е бил във водата само… 6 часа. И че не се е удавил. Къде е бил останалите 8 часа?

Вероятно беше убит от някое разузнаване. Кандидатите бяха много. И дали трупът беше на Максуел или на негов двойник?

Заради това още през 1998 г. започнахме публикациите: „Максуел е вербувал Горбачов и Луканов“, „Максуел – агент на Моссад“…

Сега отново ще се спрем на тези важни неща, които изискват повишено внимание.

Да започнем отначало.

Следствието в Англия, водено след смъртта на Максуе. чието тяло беше намерено във водите до Тенерифе през 1991 г., се съсредоточи върху откраднатите от него 700 милиона лири от пенсионните фондове на неговата фирма. Максуел използваше тези пари за спасяването на сриващата му се империя. Но следствието не се занимаваше с дейността на Максуел в Източна Европа, където според английския журналист Гордън Томас, той действаше благодарение на близките си отношения и с КГБ. Максуел се познаваше с Владимир Крючков, шефа на КГБ от 1988 г. до средата на 1991 г.

Според Томас, Максуел се е запознал с Крючков благодарение на Андрей Луканов.

Следваха още по-интересни спекулации. Чрез Луканов, Максуел се е свързал и със супермафиота Семьон Могилевич, който е започнал да пере парите му. Затова са били използвани и банките на Полша.

През зимата на 1985 г. Максуел е летял със своя самолет до Полша, когато беше на върха на кариерата и въртеше милиарди долари, в това число поверените му от социалистическите страни.

Когато в Кремъл влезе Горбачов, за Максуел настъпи неговият звезден час и получи възможността да прави неограничен бизнес в Източна Европа, започвайки от България и свършвайки с Полша.

Когато през 1985 г. Максуел е кацнал във Варшава, генерал Ярузелски го е посрещнал на червения килим, съпровождан от експерта на полската Държавна сигурност, в това число на електронното подслушване.

За това пишеше Ари Бен-Менаше, бивш израелски шпионин, сътрудник и на Максуел. Бен-Менаше договорил по онова време износа на полско оръжие за Иран, който воюваше срещу Ирак.

През зимата на 1985 г. Максуел е донесъл в Полша две неща – договора на полската оръжейна външнотърговска централа Cenzin с неговата фирма GeoMiliTech (GMT), регистрирана в Тел Авив, и копие от компютърната програма Promis, разработена от малката американска компютърна фирма Inslaw на Уилям Хамилтън, компютърен експерт от американската Агенция за национална сигурност (NSA). Тази програма даде на ЦРУ и ФБР предимство пред социалистическите спецслужби.

Но ЦРУ и евреите се нуждаеха от човек с международни връзки, с доказани умения за преговори и далавери. На тези изисквания отговаряше само един, който беше евреин и работеше и за Моссад. Това беше Робърт Максуел…

Максуел не се нуждаеше от много агитиране. Той имаше компютърна компания, чрез която можеше да продава Promis. Ставаше дума за Degem Computers Ltd., която беше в Тел Авив и вече помагаше на Моссад. Максуел позволи на офицери от Моссад, да използват офисите на Degem в Централна и Южна Америка. Старият хитрец веднага схвана, че има шанс да направи огромни пари, продавайки Promis.

При последните си визити в Тел Авив Максуел не криеше своите амбиции. Правеше се на некоронован шеф на Моссад, докато там не започнаха да си задават въпросите дали неговото поведение се дължеше само на мегаломанията или на слуховете че е използван от ЦРУ, Mi-6, КГБ и т.н. Дали не беше дошъл моментът, в който Максуел можеше да създаде огромни проблеми.

Максуел сновеше из столиците на социалистическите страни. Неговото издателство Pergamon Press започна да издава трудовете на почти всички генерални секретари. Колко получаваше Максуел, не се знае.

Максуел беше и най-големият провал на всички разузнавания на бившите социалистически страни. Зад кулисите се дърпаха конците, минаващи през Моссад и стигащи до Лондон.

В Лондон обаче медийната империя на Максуел вече имаше огромни проблеми. Ако не получеше необходимите финансови инжекции трябваше да спре дейността си. В City обаче не бързаха да му помагат. Дълбоко в недрата нещата се променяха.

В Bank of England и другите финансови институции плъзна слухът, че Максуел вече не е „сигурна инвестиция“. Той беше натискан от неговите израелски „кредитори“ да им върне парите, които му бяха дали, за да купи издателската група Mirror. Максуел им обеща, че ако изчакат ще им ги върне, но те си искаха парите веднага.

Максуел трябваше да замине за Тел Авив. Още в самолета получи телефони от кредиторите, обещавайки му да го изправят пред съда в Лондон. Но той вече беше откраднал всичко, което можеше да открадне, включително пенсионните фондове на своите служители.

Оставаше една възможност – притежаваната от него в Тел Авив корпорация Citex. Максуел нареди на директора й, синът на премиера Ицхак Шамир, да продаде корпорацията. Но отговорът не беше положителен. Последната надежда пропадна. Синът на премиера каза на баща си, че Максуел има финансови проблеми. Шамир, знаейки за връзките на Максуел с Моссад, информира шефа на разузнаването Наум Адмони, който свика заседание.

Обсъдиха няколко варианта. Решението на Моссад беше да прекъснат всички връзки с Максуел. Той обаче знаеше за агенцията почти всичко. Поради това беше решено Адмони да се срещне с Максуел и да му припомни за неговата отговорност към Моссад и Израел.

Какво стана между тях е тайна. Но само няколко часа по-късно Максуел напусна Тел Авив с частния си самолет.

В Лондон Максуел се опита да спаси вестникарската си група. Обаждаше се и в Моссад, на Адмони. За какво си говореха?

На 30 септември 1991 г. той отново се обади на Адмони и му каза, че ще разтръби по целия свят за тайната среща на шефа на Моссад – Адмони, с шефа на КГБ Владимир Крючков. (Срещата на Крючков с Адмони стана на яхтата на Максуел в Адриатическо море и самото разкритие можеше да навреди на Израел и САЩ.)

Именно в този момент в Моссад се стигна до консенсуса за елиминирането или „изтеглянето“ на Максуел. Групата действаше с одобрението на премиера Шамир.

На 29 октомври 1991 г. на Максуел се обади резидентът на Моссад в посолството на Израел в Испания. Каза му да дойде на следващия ден в Испания, тъй като нещата „вече са отработени и няма нужда от паника“. Максуел кацна в Гибралтар, за да се качи на своята яхта Lady Ghislaine. Замина за Канарските острови, за да изчака там „следващите инструкции“.

На 30 октомври четирима израелци пристигнаха в мароканското пристанище Рабат. Казаха, че са водолази и наеха океанска моторница. Заминаха също за Канарските острови.

На 31 октомври Максуел стигна до пристанището Санта Круз на Тенерифе. Вечеря на сушата, в хотел Mency. Към него се приближи един човек.

Веднага след това магнатът се върна на яхтата си и изплува в океана. Следващите 36 часа яхтата се движеше между островите, далеч от сушата.

През нощта двама души от изпратената от Моссад група, които с моторницата преследваха яхтата на Максуел, успяха да се качат на борда. Максуел беше на палубата. Обезвредиха го. Единият инжектира въздух във врата му. Максуел умря след няколко секунди.

Убийците изхвърлиха тялото в морето и се върнаха в своята моторница. Изминаха 16 часа преди тялото на Максуел да бъде намерено.

През нощта на 4-5 ноември проблемите на Моссад потънаха в студените води на Атлантическия океан заедно с него.

Или по-точно би трябвало. Защото последвалото разследване и аутопсията на испанците поставиха много въпроси.

Трима испански патолози извършиха аутопсията. Те поискаха органите да бъдат изпратени в Мадрид. Но семейството на Максуел се намеси и настоя балсамираното му тяло да бъде изпратено в Израел, за да бъде погребано. Защо испанците се съгласиха и дали изваденият труп беше на Максуел?

Сред „опечалените“ на погребението имаше представители на ЦРУ, КГБ и Mi-6. В тълпата беше и Луканов. Там беше и една още по-странна фигура – отец Ибрахим, работещ за Секретариата на Ватикана.

И така, на 4 срещу 5 ноември 1991 г., английският магнат Робърт Максуел – на 68 години, беше намерен мъртъв в атлантическите води до Канарските острови. Няколко часа по-рано екипажът на яхтата му Lady Ghislaine съобщи, че той е изчезнал.

Смъртта му предизвика потоп от догадки, сред които най-странната беше дали Максуел наистина е умрял или смъртта му е поредна мистификация.

В миналото в „Строго секретно“ задавахме въпроса дали Максуел е умрял, дали обстоятелствата за смъртта му отговарят на истината и ако е така, кой всъщност беше погребан в Йерусалим.

За последен път зададохме този въпрос през февруари 2005 г. във връзка с публикациите на споменатия британски журналист Гордън Томас, който отдавна следеше съдбата на Максуел в книгите си „Шпионите на Гидеон“ и „Убийството на супер шпионина Робърт Максуел“. В тях Томас написа, че, според информация от висше равнище в израелското разузнаване, именно Моссад е ликвидирал Максуел, като група от четирима израелски командоси са свършили това на 4 срещу 5 ноември 1991 г. на яхтата му Lady Ghislaine, плаваща до Канарските острови.

Но веднага се появяваше въпросът защо Моссад, който така ревниво укрива своите операции и престъпления, изведнъж си признава на Гордън Томас, че е ликвидирал своя най-добър агент Максуел. И даже обясняваше по какъв начин е станало това.

Според публикациите на Томас, на 4 ноември 1991 г. двама души от изпратената от Моссад група, която с моторница е преследвала яхтата на Максуел, са се качили на нея. Единият е инжектирал въздух във врата на Максуел, който е умрял след секунди и е паднал във водата. В следваща своя публикация Томас обаче твърди, че е била инжектирана „парализираща отрова“ и т.н.

Така или иначе, вероятно това е оправданието, защото в дробовете на намерения труп не е имало вода или морска сол. Значи, той не се е удавил, а е умрял още преди падането във водата, което натрапваше въпроса дали Максуел е бил убит или вместо него не е бил погребан някакъв друг труп, например на известния му двойник, докато самият Максуел вече се е намирал далеч (може би в Латинска Америка или в района на Кейптаун в ЮАР, за което споменава шведската стюардеса на яхтата му, спомняйки си, че той се е хвалил, че си е купил „място в Южна Америка“ в случай, че „нещата тръгнат на зле“).

Така, от перспективата на времето, ставаше все по-ясно, че официалната версия за смъртта на Максуел и нейната „интерпретация“ от журналисти като Гордън Томас е нонсенс.

Ако се направи опит за анализ на мистериите, съпровождащи смъртта на Максуел, нещата могат да се насочат в най-изненадващата посока:

  • защо Максуел изведнъж е тръгнал със своята яхта без обикновения си екипаж и без предупреждение;
  • защо е променил курса след като се е срещнал с някой в хотела Reid в Мадейра;
  • с кого се е срещнал в Абона и защо след това е отплувал източно от Гран Канария;
  • защо в първата аутопсия испанските патолози описваха неговото тяло като „атлетично с кафява коса“, въпреки че Максуел беше дебел и отпуснат и неговата побеляла коса беше боядисвана на черно;
  • защо Максуел, който пиеше няколко бутилки алкохол всеки ден, не беше пил абсолютно нищо онази нощ, според аутопсията;
  • ако е имало инцидент и е паднал от яхтата във водата, защо нямаше вода в дробовете му, което означаваше, че е умрял още преди падането;
  • защо пръстовите отпечатъци и зъболекарските записи не бяха представени към аутопсията, за да докажат, че това е именно Максуел;
  • каква беше втората моторна яхта, която местните рибари бяха забелязали в района във време, когато големи яхти обикновено не се движат там;
  • защо тялото му беше намерено сравнително недалеч до брега, въпреки че течението би трябвало да го отнесе по посока на америка;
  • защо Максуел беше погребан в Израел, а не в Англия.

Ясно беше, че Максуел не е умрял от случаен инцидент през онази нощ. Може да е бил убит. Имаше хиляди врагове, желаещи да го ликвидират. Беше обвинен, че е водещ агент на Моссад, че се занимаваше с търговия на оръжие, че беше близък приятел с комунистическите лидери в Източна Европа и с водещи мафиоти на Запад.

Или на някой от екипажа беше платено да го убие?

Или пък втората яхта, забелязана наблизо, е изпратила лодка, за да достави убийците на борда. Но откъде те са знаели, че той внезапно ще промени курса си около Гран Канария? Това обаче може да бъде обяснение за малкия белег, намерен при аутопсията зад ухото му, който може да е фаталната инжекция, убила Максуел преди да падне в океана?

Но никой не може да обясни необичайното поведение на Максуел през онези дни. Когато целият му бизнес се разпадаше, той изчезна за дълъг уикенд без никаква прислуга или помощници. Изведнъж стана очарователен за всички, въпреки грубиянския му характер.

И какви бяха тези мистериозни срещи в Мадейра и Абона? Изведнъж ноторичният алкохолик Максуел престава да пие, слиза на брега сам, отказва да обядва на яхтата, като че ли не иска никой от екипажа да го види, а друга бърза и луксозна яхта се намира в близост до неговата около Гран Канария.

След смъртта на Максуел стана ясно, че си е купил гробен парцел на Маслинения хълм в Йерусалим. Имаше застраховка живот в Лойдс за 20 милиона лири и беше оставил инструкции за семейството след смъртта му да бъде погребан в Израел. Тъй като смъртта му настъпи извън английската юрисдикция и тъй като той изчезна във вторник, семейството му трябваше да взима бързи решения, за да може да бъде пренесен до петък в Йерусалим.

И колкото повече се трупаха такива въпроси, толкова по-силно беше подозрението, че човекът, който беше умрял онази нощ, не беше Робърт Максуел, който все пак беше реалист и добре знаеше, че играта му свършва и че по някакъв начин трябва да се измъкне от пропастта.

Последното нещо, което би понесъл, би било презрението на английската финансова върхушка, която не го понасяше, а той ги считаше за най-лесните хора за ограбване докато те не откриха, че с неговите фирми е завлякъл стотици милиони лири.

Вероятно приятелите му от Моссад, за които той отдавна работеше, му помогнаха да си купи гроба. Това му даваше възможност да бъде погребан на „свещената земя“ и тялото му никога да не бъде ексхумирано.

Когато дойдеше моментът да изчезне, все пак би трябвало да има труп, за да се предотврати издирването му от Интерпол. Неизбежният избор би бил един от двойниците на Максуел. Не се знае дали имаше само един или няколко двойника, но така или иначе, трупът най-напред трябваше да бъде намерен и след това разпознат от жената на Максуел – Елизабет.

Така стигаме до другата версия – че на Максуел помагаше група бивши служители от Моссад и ЦРУ, които си вършеха работата…

…За първи път Максуел ги потърси през юли. Мълвата беше, че един от световните магнати има проблеми. Тогава при Максуел се появи един човек, да го наречем Робин, с когото обсъдиха възможностите да изчезне при очертаващите се извънредни обстоятелства. Максуел имаше двойник, когото използваше от години. Той беше също така едър, но много по-строен от своя патрон – черен колан, непиещ, подреден живот за 100 000 лири годишно.

Максуел трябваше не само да изчезне. Той искаше трупът му да бъде идентифициран извън всякакво съмнение, за да може да живее спокойно.

Към ноември 1991 г. ситуацията му вече беше непоправима. И сценарият с неговата смърт беше пуснат в действие. Максуел беше погребан в Йерусалим с държавни почести. От аутопсията беше съобщено, че Максуел е умрял от инфаркт. Неговата вдовица разпозна тялото. Той беше погребан бързо, като евреин.

Но беше погребан двойникът, докато Максуел вече пътуваше към Южна Америка ли Южна Африка като още на втората яхта към промяна на физиономията му пристъпи опитен хирург.

Преди това, в началото на октомври 1991 г. Максуел потърси споменатия Робин, който му каза, че се нуждае от около три седмици и ще му съобщи план, който трябва да спазва. Каза на Максуел да се качи на яхтата си и да пристигне до петък на Мадейра, че ще се срещнат в хотела Reid в събота, за да финализират детайлите, в това число 1 милион лири за Робин.

Максуел потегли към Гибралтар във вторник, без своя обикновен антураж. Каза, че ще се върне до понеделник, за да произнесе реч пред англо-израелското общество.

След това нареди яхтата му да се насочи към Мадейра, където в хотела Reid се срещна с Робин, който му каза плана. До Канарите ще има друга бърза яхта, която ще го закара до Карибите. До неделя ще продължи да говори по телефоните и за всички ще бъде нормално.

Планът беше прост и изпълним и трябваше да изглежда като инцидент – Максуел е паднал от яхтата. Случва се. Трагедия в морето.

Размяната с двойника стана във водата, когато двамата плуваха. Двойникът се качи на яхтата Lady Ghislaine и размяната не беше забелязана. Максуел се качи на другата яхта, където започнаха да го префасонират по такъв начин, че след един месец и предишната му секретарка не би могла да го разпознае.

Междувременно двойникът отказа да се храни на яхтата, слезе на сушата, след това посети фламенко-шоу, за да бъде забелязан и запомнен, каквато му беше задачата. След връщането на яхтата трябваше да направи само едно нещо, да нареди на капитана да заобиколи Гран Канария.

Робин изпълняваше своята част от сценария. Потегли от втората яхта към Lady Ghislaine с малка лодка. Качи се на Lady Ghislaine. Каза на двойника, че продължава да изпълнява някаква важна роля, докато Максуел „спасява своята империя“ и че за това ще получи много пари.

Бедният двойник не разбра, че идва последният му момент. Става дума за белегът, намерен под лявото ухо на трупа, инжекция със смъртоносно вещество, което предизвиква инфаркт до няколко минути и не оставя никакви следи – стандартна операция.

Но тук имаше грешка. Трябваше да го хвърлят в морето преди да умре, за да се удави и глътне вода в дробовете. Но двойникът умря веднага и Робин нямаше друг избор. Тялото на двойника беше подхвърлено във водите, там където бяха сигурни, че рибарите ще го намерят до 6 часа вечерта. След това тялото трябваше да стигне до Израел като идентифицирането и проверките трябваше да приключат до четвъртък вечерта. Когато дръпнаха чаршафа, за да го разпознае жена му Бети каза „да“ и се обърна, за да не го гледа. Тя идентифицира за тези няколко секунди двойника като беше сигурна, че това е мъжът й. Приликата беше голяма. Освен това трупът е бил във водата поне 12 часа, което е достатъчно за деформиране на лицето му.

Застрахователите от Лойдс обаче бяха изпратили свои експерти да идентифицират Максуел и трябваше да направят нова аутопсия. Лекарят им не можа да установи как е настъпила смъртта на човека на Моссад.

Разбира се, на този фон се появи друг въпрос защо споменатият Гордън Томас по едно време си измисли, че Моссад е искал да „изведе Луканов от България“. Какво ли пък би могло да означава това „да го изведе“? Заради какво и по какъв начин? В определен контекст „изведе“ може да означава и „ликвидира“ но и да „преформатира“.

Krassimir Ivandjiiski – Красимир Иванджийски

50 години контрареволюции. Сянката на Максуел и Моссад зад Горбачов (12)

01.2018

 

http://strogosekretno.com/271/11/50-години-контрареволюции-Сянката-на-Максуел-и-Моссад-зад-Горбачов-12.html

 

 

 

***

mossad3[1]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.