Унгария прегърна националния консерватизъм на Орбан

април 11 | Posted by admin | Анализи, Геополитика, Интервю

Победата на Виктор Орбан представлява сериозно предизвикателство за Еврокрацията.

Сгреших в моите очаквания за победата на Орбан. Не вярвах, че ще бъде толкова недвусмислена. Победата бе не просто решителна и категорична, но тя опроверга всички насочени към Фидез и бизнес съюзниците им критики, че са достигнали до победата единствено чрез авторитарни мерки, медиен контрол и административен диктат. Причината вчерашната победа да е толкова шокираща също така се корени в изявленията на опозиционните партии, които събираха все повече увереност в собствения си успех. Чуждестранната медия се чудеше между две различни заглавия – „Опозицията спечели“ и „Демокрацията загина“.

Въпреки това, когато вече битката затихваше и осемдесет процента от вота бе преброен, партията на Орбан имаше четирисет и девет процента от народния вот и сто трийсет и четири депутатски места в парламента, съставен от сто деведесет и девет депутати. Беше отнесла по-голямата част от изборните райони извън Будапеща. Също така изглежда много вероятно отново да се сдобие с две трети мнозинство и придружаващото го право да изменя конституцията. Не може да си представим по-ясна и недвусмислена подкрепа за правителство от страна на населението, при това дадена, въпреки огромното негодувание на културните и политически елити в Европа.

Това е значимо. Вече не може сериозно да се защитава тезата, че Орбан „бута“ своята революция напред подмолно и недемократично. Избирателите бяха изцяло запознати с целите на Орбан и го прегърнаха. От всичко това можем няколко важни изводи да извлечем.

Първият е, че демокрацията в Унгария кипи от живот. Избирателната активност бе най-високата откакто първите избори, с които Орбан дойде на власт, през 1998 година. Имаше огромни опашки народ пред избирателните станции и дори принудиха някои от тях да стоят отворени след отредения час, за да могат всички да гласуват. И резултатът бе, че една партия спечели гласовете на половината избиратели. То просто не може да се обясни чрез авторитарно поведение или измами, тъй като дял от 49 процента би означавал решителен брой депутатски места в почти всяка електорална система.

Нито пък може да се припише на предполагаемата доминация на десницата в медията, която и без това е сериозно преувеличена. Имаше редица вестници, списания, телевизионни предавания, уебсайтове и политически групи, които пропагандираха посланията на опозиционните парти отляво и отдясно, и бяха точно толкова брутални колкото машината за пропаганда на Фидез. Не бяха толкова многобройни, колкото подкрепящите Орбан, но бяха достатъчно, за да достигнат до избирателите. Просто избирателите предпочетоха посланието на Орбан пред това на останалите.

Също така, въпреки че кампанията на Орбан бе силно негативна, в нея се откриваха и няколко значими позитивни послания. Вчера дадох четири причини защо най-вероятно ще спечели: икономическият успех на правителството, масово съгласие с опозицията на Орбан спрямо масова имиграция, адмирации за личните му лидерски качества, и силно разцепена опозиция. Резултатите оправдаха този анализ, към който бих добавил и следното: значителна част от населението се съгласяват с насочените към ЕС критики на Орбан за недемократичността и прекомерната бюрокрация на съюза, както и с желанието на унгарския лидер да възстанови част от взимането на решения, което Брюксел си е присвоил от националните държави. Защита на демокрацията и настояване за още излезе от унгарската десница и опонентите й. Друг значим белег на тази изборна победа бе позитивният демократичен завой на избирателите към „национал-консерватизма“ на Орбан.

Разбира се, завоят не беше универсален. Опозиционните партии от левицата спечелиха две трети от местата в Будапеща, най-вероятно заради причините, които бях изредил по-рано, когато писах как победата на Орбан няма да бъде толкова еднозначна. Най-вече неговото „преиграване“ с коза си за имиграцията, неговото омаловажаване на икономическия успех на правителството, необмисленото му харчене за престижни, но скъпи спортни събития, и неспособност да се пребори окончателно с корупцията в държавата. Тези провали не бяха достатъчни, за да изгуби своето мнозинство, но отблъснаха немалко умерено десни консерватори и центристи, които доскоро изпълваха редиците на Фидез. Откъм численост те не представляват значима група, но членовете им се отличават с интелект и социален статус. Ако Орбан не успее да ги привлече обратно, то десницата рискува да тръгне по пътя на унгарската левица и да се разпръсне на малки частици.

Това ме води до третия ми извод. Както и в други избори из Европа, левицата все повече търпи огромни загуби и е на прага да се превърне в тотално незначителен фактор в политиката. Само преди осем години Унгарските Социалисти, подкрепени от ляволиберална коалиция, бяха непоклатимата управляваща партия. Сега социалистите спечелиха двайнасет процента от народния вот и двайсет места, а демократичната коалиция взе някъде пет процента и девет места. Нито една от партиите не може да се похвали с успехи отвъд столицата. Те спечелиха едва три от изборните райони извън Будапеща (Фидез спечелиха осемдесет и един).

Започва да изглежда сякаш социалистическите и социалдемократическите партии в Европа – а не само в Централна Европа – са ограничени до около двайсет процента от гласовете на избирателите. При преследването на прогресивна културна политика, включително и на европейската интеграция, за да спечелят подкрепа от средната класа, те са отчуждили много по-големия си традиционен работнически състав, който показва, че е отишъл другаде. Откъм бройка това се оказа коварна размяна.

Много работници дадоха своето доверие на популистката партия Йобик, която в резултат на това спечели двайсет процента от гласовете, двайсет и осем места в парламента и статута на основна опозиционна партия. Сега, обикновено определяна като „бившата крайнодясна партия“, Йоббик направи енергични опити да се прегрупира като модерна популистка организация, по-специално като изостави антисемитизма, който някога беше откровена част от партията. Други подобни партии са откривали, обаче, че е трудно да избягаш от миналото си. Достатъчни избиратели помнят. Партиите могат да подобрят репутацията си и да получат по-голяма подкрепа, но също така са ограничени от таван от около двайсет процента от гласовете на народа. И точно там Йобик се озова.

В резултат на това Унгария, изглежда, си пробива път към нов политически спектър, в който национал-консервативната партия, Фидез, доминира центъра, отляво стои прогресивната партия на средната класа, а отдясно популистката партия на работническата класа. Появяват се подобни политически разделения и в други европейски избори, най-вече при италианците, поляците, чехите, испанците и немците, където популисти се появяват в различни точки от традиционния двуполюсен модел

Но в почти всички случаи новите разделения не са намерили почва, а все още се наместват. Придобиват различни форми в различни държави. И е изключително плоско и опростено всичките да ги сложим под общия знаменател „популисти“. Самият популизъм е многообразен. Той може да се наблюдава като феномен и отляво, и отдясно, в зависимост от обстоятелствата. Изглежда му е удобно като съюзник на национализма, но също така с фискалната солидарност на социалната политика. В Гърция левицата е яхнала вълната на популизма; в Италия националистическата десница и анархистката левица; в Унгария консервативната десница, а пък във Франция центристите се възползваха от методите на популизма.

Надарен политически предприемач, Макрон на Франция, предвиждащ разпада на социализма, показа как тези тенденции могат да се видоизменят в своето смело начинание да обедини разпокъсаните частици на различни партии чрез методите на популизма. Той създаде свое собствено антисистемно движение, което смеси в себе си елементи на лявото и дясното, насочено главно към мениджерската средна класа. Орбан стори същото, но с различни материали и с послания към различни групи през последното десетилетие в Унгария. Коя ще се докаже като по-устойчива от двете коалиции?

Орбан и европейските му съюзници от Полша, изглежда, са заставени с по-лесната задача, тъй като техният „национал-консерватизъм“ по-добре се смесва с популизмите, отколкото Макроновата проевропейска идеология на икономическа ефикасност. Популизмът е изконно чужд на експертната бюрокрация на Европейския съюз, той може единствено да й се противи. Една дефиниция на популизма би била, че представлява демократична реакция срещу бюрократичното управление на ЕС. Но при Макрон е малко по-различно. Въпреки че той успя успешно да се възползва от популисткото настроение и положи основите на своето „En Marche“, вътрешната логика на политическия му проект изглежда се състои от желанието да обедини всички мейнстрийм парти отляво и отдясно, за да се обезвредят опасните популистки крайности на политическия спектър. Това накара философът Пиер Манан да определи „популистката демагогия“ и „фанатизма на центъра“ като враждуващите страни в предстоящия политически конфликт.

Именно заради това победата на Орбан представлява такава сериозна заплаха за Еврокрацията. Както Жан-Клод Юнкер посочи – победата на Макрон като че ли потуши популизма и възвърна нормалността. Победата на Орбан, обаче, е абсолютната противоположност. Тя демонстрира, че възходът на популизма се е установил като трайна част от политиката на Европа. Самият Орбан не иска да напуска Европейския съюз, но да промени Европа в духа на дьо Гол и Тачър.

С тази си изборна победа Орбан вече може да е сигурен и уверен, че зад гърба си има моралната и демократична подкрепа на унгарския народ, докато продължава в политическата си мисия да предложи една нова Европа. Вътрешният министър на Германия Хорст Зеехофер наскоро излезе и каза, че „Европейския съюз трябва да изостави арогантността, с която се отнася към Унгария“. Европа започва да проумява това и статуквото в Брюксел вече не изглежда толкова статично, колкото доскоро беше.

Източник: National Review

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

***

Орбан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.