Парламентарна комисия не успя да открие кой стои зад Гинка Върбакова. А кой стои зад Парламентарната комисия?

май 12 | Posted by admin | Анализи, Интервю

Парламентарна комисия не успя да открие кой стои зад Гинка Върбакова. А кой стои зад Парламентарната комисия?

 

 

Какво се казва в доклада за продажбата на ЧЕЗ?

Временната парламентарна комисия за проверка на покупката на активите на ЧЕЗ в България от „Инерком“ не успя да открие кой стои зад Гинка Върбакова.

Това става ясно от публикувания доклад на комисията, който предстои да бъде гласуван в пленарна зала.

В доклада се посочва, че „Инерком“ не отговаря на нито един критерий за инвеститор на електроразпределително дружество, заложени в Стратегията за приватизация, които предпазват от възможността да се допускат малки или неопитни кандидати.

Сред критериите са кандидат-инвеститорът да има капитал не по-малко от 700 млн. евро, обемът на продадената от него електроенергия за предходната година да е минимум 7000 Гвч, трябва да има средносрочен или дългосрочен кредитен рейтинг „инвестиционен“ – „BBB-” според Стандарт енд Поорс или негов еквивалент, а ако няма такъв, трябва да представи безусловна банкова гаранция, че кредитоспособността му съответства на такъв рейтинг. Кандидат-инвеститорът трябва да има и дял от поне 5% в либерализиран електроенергиен пазар, пише OFFNews.

Проверки на прокуратурата показват, че срещу Гинка Върбакова и мъжа ѝ Славчо Върбаков в момента не се водят дела, но имената им се споменават в множество преписки, образувани от различни поделения на прокуратурата по сигнали за престъпления от общ характер, които засягат пряко или косвено тяхната дейност.

Комисията не успя и да получи информация за източника на финансиране на сделката.

В доклада се посочва, че са отправени запитвания до Българска банка за развитие, Първа инвестиционна банка и УниКредит Булбанк.

От Първа инвестиционна банка обясняват, че е водена кореспонденция за евентуално участие на банката във винансиране на сделката. Банката е била уведомена на 30 ноември миналата година, че „Инверком България“ е предпочетен като кандидат-купувач на ЧЕЗ. На 19 декември банката издава писмо за подкрепа, с което заявява интерес за финансиране на сделката до 80 000 000 евро. Обсъждано е и издаване на банкова гаранция по договора, но такава не е издавана.

В отговора си до комисията главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян пък твърди, че исканата информация представлява професионална тайна и вече е предоставена на БНБ.

От Българска банка за развитие обясняват, че банката не е поемала ангажименти за финансиране на „Инерком“ или свързани с него лица за купуване на ЧЕЗ. Между ББР и „Инерком“ има кореспонденция, която обаче е свързана с възможността за рефинансиране на отпуснатия от Европейска банка за възстановяване и развитие кредит на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД във връзка с намерението на дружеството да придобие българския бизнес на ЧЕЗ. Това става чрез писмо от 12 януари тази година. От банката отказват да предоставят писмото и други издадени писма по сделката, защото това представлява „професионална тайна“.

След това комисията изпраща запитване и до БНБ за участието на български банки във финансирането на сделката. БНБ отговаря, че е извършила проучване на намеренията на български банки за финансиране на сделката и не са открити нарушения на нормативните правила, а информацията, която БНБ придобива, е професионална тайна.

Заключение на комисията е, че въпреки всички опити и събраната надлежно информация, не е успяла да установи източника на финансиране на сделката и им е отказано съдействие от банките, към които са изпращани запитвания, което „поставя редици конституционни въпроси за самото място и роля на Народното събрание“.

„Въпреки конфиденциалността на тези частно-правни взаимоотношения, общественият интерес би следвало да налага пълна прозрачност по този въпрос. Без яснота откъде е финансирането и как е обезпечено не можем да бъдем сигурни кой ще бъде крайният собственик на този обществено важен актив. Запитаните банки не отричат, а се оправдават и извиняват с „професионална тайна“. От това може да се направи извод, че информацията за ангажирането им в процеса за закупуване на активите на ЧЕЗ от „Инерком България“ е вярна. Странната потайност за това предизвиква само съмнения и спекулации. Без отговора на тези въпроси не можем да бъдем сигурни кой ще бъде действителния купувач на активите на ЧЕЗ в България“, се посочва в доклада.

„Международната практика показва, че обикновено банките, предоставящи финансиране за сделки от такъв мащаб, са горди с това, че участват в сделките, и не се притесняват да го оповестят“, допълват от комисията.

В доклада е описано още, че е отправена покана към премиера Бойко Борисов за изслушване от комисията. Борисов отказал да се яви лично, а в писмен отговор посочил, че не може да коментира детайли по сделката, защото изявленията му „биха могли да окажат влияние на арбитражното дело на ЧЕЗ срещу България“. Така на изслушването се явява финансовият министър Владислав Горанов.

Именно пред комисията Горанов обяви, че държавата няма намерение да участва в сделката за ЧЕЗ, след като на 1 март Борисов прие в Министерския съвет Гинка Върбакова и поиска  държавата да поеме контрола над електроразпределителното дружество, а дни по-късно Върбакова замина за Чехия за преговори в тази посока. Той подчерта, че подобно участие на държавата е нецелесъобразно, а позицията за неучастие на държавата е била съгласувана с премиера Бойко Борисов.

Горанов подчерта, че държавата има достатъчно механизми на законодателно равнище и от регулаторна гледна точка и не е необходимо държавата да участва по какъвто и да е начин в тази сделка.

В доклада се посочва още, че на въпрос на комисията Борисов е отговорил, че не са водени разговори с представители на чешкото правителство или на ЧЕЗ за обратно изкупуване на активите им в България, но в същото време от ЧЕЗ са обявили, че от 2013 г. насам, във всички правителства оттогава, са се водили разговори с представители на държавата за продажба на дружествата на ЧЕЗ в България, но държавата не е проявила интерес към сделката.

В доклада е включена и информацията, изнесена от представителите на ДАНС и ДАР. Отбелязват се изнесените от шефа на ДАР Драгомир Димитров данни, според които службите са регистрирали намеренията на ЧЕЗ да излезе от българския пазар още през 2010 г., като информацията за това, „за водените разговори с потенциални купувачи и други интереси е предоставяна на българското правителство и други компетентни институции“, въпреки обяснението на Борисов през февруари, че не е запознат с развитието на сделката.

Специалната комисия препоръчва Министерският съвет да извърши задълбочен анализ на Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества, службите за сигурност да предоставят детайлен анализ на действията си планираната продажба на ЧЕЗ, който да бъде предоставен за обсъждане на парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, а БНБ да предостави на парламента информация относно поетите финансови ангажименти от български банки за сделката.

https://www.dunavmost.com/Bulgaria/News/116610-parlamentarna-komisiya-ne-uspya-da-otkrie-koi-stoi-zad-ginka-varbakova

 

 

 

 

2013_04_24_Boyko_Borisov_snimka_Asen_Tonev-Dnevnik_bg[1]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.