Санкциите на Тръмп тласкат Европа към Китай и Русия

юни 8 | Posted by admin | Анализи, Геополитика, Интервю

Ерик БРЕТБЪРГ* 07 Юни 2018

Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп, публикувана в края на миналата година, поставя акцента върху изтласкването на традиционните стратегически конкуренти на САЩ и най-вече на Китай и Русия.

Ключовият компонент на тази стратегия е сплотяването на историческите съюзници и партньори на Америка пред лицето на заплахата от руския и китайския експанзионизъм. Тази стратегия изглеждаше разумна на фона на сегашните глобални геополитически промени, но редица действия на самия президент Тръмп, пряко или косвено, противоречат на нейната основна цел. Вместо да се сближи с европейските си приятели, Тръмп заплашва сериозно да ерозира трансатлантическите отношения и отблъсква американските съюзници, създавайки по този начин ново пространство за влияние на Пекин и Москва.

Две от последните решения на президента са нагледна илюстрация на тази тревожна тенденция. Първото е използването на неразбираемата за мнозина „необходимост да се гарантира националната сигурност“ за налагане на едностранни търговски мита на производителите на стомана и алуминий от Европейския съюз. След като Тръмп многократно критикуваше Европа, и най-вече Германия, заради активното и салдо в търговския баланс със САЩ, налагането на тези мита едва ли е било изненада за европейските лидери, които вече обещаха да му дадат адекватен отговор, включително оспорвайки американското решение пред Световната търговска организация (СТО).

Сега задълбочаващият се търговски спор може да прерасне в трансатлантическа търговска война, която ще влоши още повече и без това хладните отношения между Вашингтон и европейските столици. Няма нужда да казвам, че подобно развитие е безкрайно далеч от формулировките, съдържащи се в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ относно сътрудничеството с ЕС за „гарантиране на справедливи и взаимни търговски практики и премахване на преградите пред развитието“.

Нещо повече, търговските мита сериозно затрудняват формулирането на общ трансатлантически дневен ред по отношение на Китай. Макар че в Стратегията за национална сигурност се говори за необходимостта от сътрудничество „с нашите партньори в борбата срещу несправедливата търговско-икономическа практика на Китай“, президентът Тръмп не показва особен интерес към този дневен ред.

На практика, по време на последното си официално посещение във Вашингтон, френският президент Макрон предложи на американския си колега сътрудничество по „китайския въпрос“, но срещна отказа му, тъй като президентът на САЩ очевидно разглежда Европа като също толкова злостен (ако не и още по-голям) нарушител в сферата на търговското право, като Пекин. На практика, решението на Тръмп за налагането на мита и опитите му да ерозира работата на СТО са изцяло в полза на Китай, който в резултат от това вече престава да се смята от останалите за нарушител на международното търговско право, което пък ерозира трансатлантическото сътрудничество и отслабва американския натиск върху Пекин.

Освен това, перспективата за налагането на мита срещу съюзниците, особено на фона на паралелната радикална преоценка на действията на противоречивата китайска телекомуникационна компания ZTE, изглежда разрушителна, тъй като в резултат от това вече не може да се говори за каквато и да било разлика между онези държави, които действително представляват някаква заплаха за САЩ и тези, които не застрашават Америка. Иронията тук е, че тъкмо когато самите европейски столици, като Париж или Берлин, бяха започнали сериозно да обсъждат въпроса за нечестната икономическа активност на Китай, Тръмп категорично отхвърли предложенията им да обединят усилията си за нейното отразяване. Заради тези едностранни действия на американския президент в сферата на търговията, сега европейските страни отново обръщат поглед към Русия и Китай, стремейки се да подобрят търговските си отношения с тях, оказвайки по този начин и определен натиск върху САЩ.

Така например, когато през миналата седмица китайският външен министър Ван И се срещна в Брюксел с върховния представител на ЕС по външната политика и политиката за сигурност Федерика Могерини, двамата се споразумяха да задълбочат сътрудничеството и да гарантират спазването на принципа на мултилатералността. Канцлерът Меркел също реши да се ориентира към помирение с Китай по време на скорошното си посещение в Пекин, отбелязвайки, че и Германия, и Китай се обявяват за търговска система, базираща се на ясни правила, и изразявайки надежда, че китайският пазар ще се отвори повече за вносните стоки. Ако обаче Европа започне да се отнася към Китай като към партньор, отстояващ принципа на многостранната търговия, за разлика от Тръмп, който залага на двустранната, занапред ще и бъде много по-трудно да критикува Пекин по определени въпроси. Междувременно, президентът Макрон се появи наскоро на Санктпетербургския международен икономически форум, където западните лидери старателно избягват да се явяват от началото на кризата в Украйна през 2014 насам, за да обсъди с руския президент Путин създаването на по-тесни търговски отношения. По време на посещението му бяха подписани над 50 нови договори между френските и руски компании, включително споразумение между руската енергийна компания Новатек и френската Тотал, на която току що се наложи да се откаже от бизнеса си в Иран, именно заради санкциите на Тръмп. И макар че все още не може да се говори за истинско помирение, подобни начинания несъмнено способстват за нарастването на руското влияние в Европа, намаляват дипломатическата изолация на страната и представляват потенциална заплаха за трансатлантическите санкции срещу Москва.

Вторият сериозен проблем е свързан с решението на Тръмп да излезе от ядреното споразумение с Иран, което провокира най-дълбокото разцепление в трансатлантическото партньорство от времето на интервенцията в Ирак през 2003 насам. При това, най-голяма тревога поражда не толкова желанието на президента да извади страната си от споразумението, тъй като европейските дипломати бяха наясно, че републиканците във Вашингтон са настроени против него – колкото едностранният характер на решението му, както и неговият отказ да се съобрази с опасенията на съюзниците си.

Преди Тръмп да обяви излизането на САЩ от „ядрената сделка“, европейските дипломати все още хранеха известна надежда че той в крайна сметка ще отстъпи и ще се съгласи да започнат преговори за постигане на неофициално споразумение, в рамките на които ЕС да предложи решение на основните въпроси, тревожещи американската администрация по отношение на Съвместния всеобхватен план за действие за Иран (СВПД) и ролята на Техеран в Близкия Изток. Както е известно, в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ изрично се посочва, че Съединените щати и Европа ще „си сътрудничат за да се противопоставят на заплахите от страна на Иран“. В крайна сметка обаче, Тръмп остана непреклонен и очевидно е твърдо решен да извади САЩ от „ядрената сделка“ без оглед на последиците от тази стъпка. При това той подкрепи едностранното си решение със заплахи, че ще наложи и вторични санкции на европейските компании, осъществяващи бизнес в Иран.

* Авторът е директор на Европейската програма на Фондация Карнеги и анализатор на „Нешънъл Интерест“

https://geopolitica.eu/aktualno/2828-sanktsiite-na-tramp-tlaskat-evropa-kam-kitay-i-rusiya

 

 

***

Az-7[1]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.