Бойко Борисов и правителствата на ГЕРБ са дългосрочен проект на Новия Световен Ред още от 90-те години

август 12 | Posted by admin | Анализи, Геополитика, Интервю, Новини

 

Фондация „Отворено общество” на крупния международен спекулант – унгарски евреин с американски паспорт – реално управлява България чрез марионетката си Бойко Борисов

Най-напред бих искал да посоча, че в случая категорично няма да използвам журналистическите клишета за „тъмни „сенки” и „зловеща анонимна ръка” които неясно се движат в зоната на здрача и оттам опъват конците на настоящото българско правителство. Просто, защото в случая никой не си е направил труда да прави конспирация. Всичко в този съвсем обикновен и много типичен геополитически сюжет се извършва нагло и цинично „на светло” и най-доброто доказателство за това е фактът, че настоящата публикация е изцяло плод на студиен анализ и се базира само и единствено на открити ресурси в български и чуждестранни медии.

Кой е Сорос?

Джордж Сорос (Дьорд Шорош), роден в семейството на унгарските евреи Шварц, преименувало се през трийсетте години на миналия век на Шорош, прекарва в безопасност войната, защото се представя за ариец. През 1947-ма емигрира в Англия, където след много митарства успява да завърши престижното Лондонско училище по икономика, социални и политически науки, след което се преселва в САЩ. Комбинативният ум и липсата на всякакви скрупули му позволяват само за по-малко от десетилетие на натрупа милиони чрез хедж фонда си. През 1979-та г. основава фондацията си „Отворено общество”. Тук няма да се правим на англичани и да търсим витиевати фрази, за да мъдруваме върху несъществуващия конфликт между бруталното му поведение на международен финансов спекулант и хилядократно афишираните му във статии, речи и книги „леви”, та чак левичарски възгледи. Ще констатираме, че идеите на Сорос и на всички негови, институции, институти, фондации, клубове и прочее формации са да се създава максимално възможен хаос в Америка и по света, за да може известният с пристрастията си към всякакъв род малцинства и най-вече към гей-общностите Сорос да лови риба в мътна вода.

Джордж Сорос е от типа финансови хищници, които никога, нищо не са съградили. Никога не са инвестирали и цент в индустрии и иновации. Единственото му занимание е било и продължава да е – атакуване на компании, най-вече национални валути и цели държави, отслабването им, довеждането до ръба без оглед на използваните средства, след това бързи покупки и продажби с реализиране на огромни печалби. Той е разрушител и циник, който се надсмива над света.

През 90-те атакува английския паунд и ограби от англичаните над 1 милиард долара. Същото направи в Малайзия ,Тайланд, Филипините и куп други азиатски страни. Пробва се в Китай, където го наричат Крокодила, но китайците го препънаха, в Русия, където след пиянската ера на Елцин изтрезняха и го обявиха за персона нон-грата и окончателно се установи задълго в Източна Европа, някои страни от Третия свят, и някои постсъветски републики, откъдето пък се опитва да пакости максимално на Русия. Оранжевата революция в Украйна бе негово дело, режимът на психично болния Саакашвили в Грузия е под директен негов контрол – половината министри са бивши шефове и функционери на грузинското Отворено общество, в т.ч. силовите министри…

Има обаче и достатъчно факти, които разбиват мита, за това, че е самотен финансов разбойник. Зад него прозира сянката на Ротшилдовци и т.нар. „островен” кръг около английския кралски двор. За Сорос могат да се разказват безкрайни истории, но ще завърша тези щрихи към портрета му с едно изказване на руския олигарх в изгнание Борис Березовски: „Почти припаднах когато разбрах, преди две години, че Джордж Сорос е агент на ЦРУ”. Нямаме причини да се съмняваме в думите на Березовски, който последен ще бъде заподозрян в близки отношения с основния враг на соросовите домогвания към Русия – Владимир Путин.

Какво е „Отворено общество”?

Доста непоследователната философска основа за изграждането на идеологическата платформа на отвореното общество Сорос заимства от големия австрийски мислител Карл Попър, който му преподава в Лондон. Иначе, многобройните национални и интернационални версии на института „Отворено общество” са изключително гъвкав стратегически инструмент за мощни геополитически влияния в отделните национални държави в Източна Европа и развиващия се свят. Тук без излишно суетене следва да отметнем завесата на тотални медийни манипулации и да го кажем направо – става дума за разлагащи влияния, разрушаване на традиционната национална културна, образователна и демографска инфраструктура, провеждане на системни и педантични глобализационни „активни мероприятия”, водещи логично до национален разпад и вкарване на съответните нации в егрека от неоколониален запас на западните метрополии. В чекмеджето с инструменти на «Отворено общество» са куп схеми за развитие законодателството на конкретно атакуваната държава (разбирай, обезкостяването му в нужното на Сорос направление),  шокови терапии, «методическа помощ» за изграждане на външна политика въвличаща съответната държава в съмнителни и рискови действие, които тласкат към национална изолация и загуба на пазари. Не ви ли е познато от българския преход?

„Отворено общество” – България за двайсетгодишното си съществуване в огромна степен постигна тези си цели. Не са нужни очила за да се види, че за соросовата фондация не е проблем да купува журналисти, икономисти, медии, политици. Според някои публикации в медиите фондацията на Сорос е изградила и поддържа в България над 90 организации от неправителствен тип! Значителна част от тях – етнически, както и за защита на най-невероятни права и каузи. Ето ви малка част от всичките – Асоциация “Интегро”, Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет, Дружество за изследване на малцинствата “Студии Романи”, Дружество за турски език и култура, Етническа хармония, Институт за изследване на интеграцията, Институт за политически и правни изследвания, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Фондация “Джендър проект в България”, Фондация “Етнокултурен диалог”, Фондация “Етнопалитра – Трубадури”, Фондация “Здравни проблеми на малцинствата”, Фондация “Либерална интеграция”, Фондация “Междуетническа инициатива за човешки права”, Фондация “Център на неправителствените организации” – Кърджали, Център за подпомагане на хора, преживели изтезание – АСЕТ (!?!), Бюро за самопомощ Столипиново, Еврейски комитет “Цион”, Еврейски център “Хабад”, Женска независима ромска организация Кармен – Разград, Женско ромско сдружение “Добра Майка” – с. Вардун, Инди-Рома-97…, да ги изредим всички ще отнеме полоин страница!

Българската нация се топи като ланшен сняг, поне половин милион млади българи емигрираха за постоянно на запад, още толкова са почти целогодишно на гурбет. Образователната ни система е напълно съсипана, вследствие на системното следване от всички досегашни правителства на указанията на „Отворено общество” за „реформи”. Практически нямаме културен процес… Особено катастрофална е намесата на зловещата соросова фондация при подмяната на редица учебници и помагала, особено тези, свързани с националната ни история и литература. Под предлог, че подрастващите трябва да се подготвят за един глобализиран свят, всъщност се прави опит за денационализация със замазване на историческите катаклизми, национални победи и поражения. Класическият пример е заличаването на понятието турско робство и подмяната му с „османско присъствие по нашите земи”…

В инструментариума на Отворено общество, обаче най-ефикасният инструмент са политиките за насърчаване на малцинствата. Проблемът е огромен дори и във високо развитите страни, защото прекомерното толериране на малцинствата в последна сметка се превръща в диктат на медийно агресивни малцинства над мнозинството. Какво да говорим за нации като българската, където самото „мнозинство” се дави в собствената си кръв и пот, достигнало пределите на оцеляването. В така нареченото публично пространство, във всички държавни и обществени органи на преден план тотално са изведени къде полуреални, къде имагинерни проблеми на гейове, цигани, притежатели на котки и кучета и каквото още ви дойде на ум – отворете вестниците, включете си телевизора, радиото…

А истината е, че фондацията инсталирала се в България, за да ни прави отворено общество се занимава с всичко друго, но не и с нормалните българи и тяхното оцеляване! Български хелзинкски комитет(институт създаден от Отворено общество), разнообразни клубове и асоциации за разни права на разни групички, освен всичко друго съсипват страната от съдебни дела по европейските съдилища.

Тук е невъзможно да изреждаме всичко, но само създадените организации за подкрепа на ромите са десетки и десетки, без по същество нещо при нашенските цигани да се е променило. Само дето ние плащаме прескъп ток, а те въобще не си го плащат…

Върхът на всичко е обаче въпроса за източниците на финансиране. Услужливи медии непрекъснато цитират колко стотин хиляди или колко милиона е дал годишно Сорос чрез Отворено общество на България, но никой не казва, какви пари набира фондацията от местни донори  и с какви пари участва държавата. И тук ще ви разкажа накратко

Как Хайтов и съмишленици първи дадоха отпор на хищника

Нека първом ви насоча вниманието към факта, че само половин година след преврата от 10-ти ноември с ПМС №76/20.07.1990 г. българската държава осигуряват немислими благинки за новоучредената соросова фондация – освобождава я от мита, данъци и такси, даренията към фондацията също се освобождават от данъци; предоставя помещения за фондацията в НДК и петстотин хиляди лева за първоначални разходи на фондацията(!?); дава съгласие фондацията да извършва спомагателни стопански дейности, както и към нея да се създадат издателство, печатница и информационно-документационен център като нейни звена, които могат да извършват услуги… Коментарът е излишен.

Гласовете на протестиращите интелектуалци в тези години на социално и политическо безумие са слаби и не се чуват и така нещата вървят до април 1995 г. когато проф.Чавдар Добрев, тогава депутат в парламента енергично и изцяло подкрепен от приятеля си Николай Хайтов внася предложение за промяна при обсъждане на бюджета на държавата – фондацията на Сорос да бъде лишена от целевата годишна субсидия в размер на 42,1 млн. лв, включена в параграф от същия бюджет. Бурният дебат се разгаря изцяло около това предложение. Хайтов развълнуван очаква резултатите от разискването. На финала министър-председателят Жан Виденов взема думата и заявява кратко и ясно: “приемам да отпадне от разходната част на бюджета сумата 42 милиона и 100 хиляди лева, предвидена за фондация “Отворено общество”. Проф. Добрев си спомня: „Вероятно заради това много по-късно той(Хайтов) спомена с добра дума моя парламентарен акт, а на Жан даде висока историческа оценка тогава, когато цялата ни политическа класа тренираше усилено как по-ефикасно и безскрупулно да сатанизира лидера на социалистическата партия.”

В този момент обаче никой от участниците в този акт и идея си няма какво ще му се случи на Виденов съвсем скоро заради отрязаните пари за „Отворено общество” и отказът му да се срещне с милиардера.

Да-да, правилно прочетохте – смъкването на Виденов от власт е дело именно на Джордж Сорос. Нещо повече, четох свидетелства в някои интернет-форуми, че Сорос е налял около 6 милиона лева, които заедно с черните каси, осигурени и от други чужди фондации(говори се за още 4 милиона) отиват за «насърчаване” на януарското „народно недоволство” на наетите за целта футболни хулигански агитки, които потрошиха парламента, както и за денонощното „патриотично” предаване на Дарик радио, чрез което методично се координира перфектно организирания пуч срещу законното правителство на България. Ето ви я истинската история на януари 1997-а! Предполагам, немалко парички са постъпили и в другите медии, вследствие на което от това десетилетно промиване на мозъци се получи работещото клише „Виденова зима”! Сякаш нямаше Костова зима, Попова зима(„За бога, не купувайте, братя!”) или пък сега не сме в Бойковата зима.

Как всичко се повтаря, или както казваше един герой на Николай Хайтов в «Капитан Петко Войвода» : “Бай Петко, ние живеем в държава, където всеки, от селски кмет нагоре, може да спре действието на закона”.

Фондация „Отворено общество” на милиардера Джордж Сорос, с участието на местни олигарси, грижливо подготви и постави Бойко Борисов на власт

<img width=“690″ height=“263″ src=“//bultimes.com/wp-content/uploads/2018/07/98765498765.png“ class=“attachment-full size-full“ alt=““ />

В първата част на публикацията спряхме вниманието ви на това кой е Джордж Сорос, какви са целите на неговата мрежа от фондации „Отворено общество”, както и на действията на българския им аналог в първото десетилетие след 10-ти ноември 1989 г. Отделихме специално внимание и на отпора, който Николай Хайтов и съмишленици дадоха на соросовата резидентура и съдбата на Жан Виденов, който се вслуша в гласовете на българските интелектуалци и спря държавната субсидия от над 40 милиона годишно за „Отворено общество”, вследствие на което с парите на Сорос и компания бе спретнат януарския пуч от 1997 г. и законното правителство бе свалено. Сега ще се концентрираме върху събитията в първото десетилетие на новия век и най-голямата манипулация, извършена върху съдбата на българския народ в ново време – проектът на Сорос и „Отворено общество” – „Бойко Борисов”.

След голямото осиране на Костов и синята агитка на Сорос, запратени с мощен шут от българите в най-отдалечения ъгъл на политическото пространство, откъдето не могат да се измъкнат и до днес, за да се разбърка окончателно българското политическо покер-тесте от нищото се появи царят, който яхна българския политически гняв. Разбира се и той набързо се оака, след което във властта бе монтиран странния политически сурогат „тройна коалиция”. Последното бе ярка манифестация на отчаяната политическа недостатъчност в страната. И двата политически естаблишмента, независимо от вътрешните си характеристики, сложиха прът в колелата на „Отворено общество” и рязко забавиха изпълнението на плановете на Джордж Сорос. Очевидно бе настъпило време за „евристични” действия, защото нито сценарият от януари’97 бе вече възможен, нито напълно дискредитираните субекти от наложената до момента в България фалшива политическа класа имаха потенциал да разчистят оперативен простор за геополитическите планове на Сорос на българска почва. И тогава се роди сюжетът „Бойко Борисов”. Това бе един откровен проект-заговор за извършване на преврат срещу политическата система в Република България. Замисълът на Сорос, който няма нищо общо с класическите схеми за въоръжени ударни групи, мълчалива или активна подкрепа на военните и/или полицеските сили, бе базиран изцяло и единствено на авангардните постижения на социалния инженеринг и политическият маркетинг, а преки извършители станаха медиите с най-активна подкрепа и намеса на САЩ и мълчаливото съгласие на ЕС!…

Христоматиен пример за неоколониализма на ХХІ век в действие бе разигран най-безсрамно в задния двор на Европа от един международен аферист и неговия български слугинаж.

Дневен ред на заговора в дати:

2002 (ноември) – Учредено е сдружението „Глобална България”

2005 (ноември) – Регистрирана е фондацията „Типинг пойнт”

2008 (май) – Стартира национален телевизионен канал Re:TV

2009 (юли) – Проектът „Бойко Борисов” е осъществен

„Глобална България”.

Всичко започна с наполеоновия комплекс на една странна фигура пръкнала се заедно с царя от нищото. Бойко Борисов – неосъществен таен агент на ДС, осъществен пожарникар, охранител, мутрафон, каратист, бодигард, но с впечатляваща лична харизма и невероятна вродена способност за системно изграждане на собственото си „лице за публиката”, талант, работещ денонощно, вероятно дори и когато спи. И късметлийското съжителство с една жена, за която сп.Тема отбелязва: „Там, където има пари, Цветелина Бориславова винаги има готов проект.” В този смисъл вероятно има значителна доза истина в твърдението на мнозина коментатори, че Бойко Борисов е проект на

Цветелина Бориславова. Шефката на СИбанк, чиято бурна биография предполагам е добре позната на читателите ни, при първи прочит не показва признаци на обвързаност с „Отворено общество”. Но само на пръв прочит. След придобиването на СИбанк от костовия ковчежник Славчо Христов, новата собственичка има за председател на УС на банката прословутия Георги Прохаски, шеф на „Отворено общество”- България през 90-те. Далеч по-съществен е обаче фактът, че личният й съветник и партньор в банката –

Светослав Божилов, е бил член на УС на „Отворено общество”. Ето я връзката между Сорос и „общността от личности”, както е обявено пред медиите създаването на сдружението „Глобална България”. Това е първият етап от разгръщащият се заговор и в него доста еднозначно се идентифицират групите и интересите, които той обслужва. Към банковото лоби, представлявано от хората от СИбанк, трябва да добавим и

Левон Хампарцумян – шеф на Булбанк, едно от най-свежите лица на синята агитка, традиционно поддържана от Сорос. Зам. министър на икономиката при Костов, председател на Агенцията за приватизация. Рядко умерен човек, който признава: „Никога не губя контрол”. Какво прави Хампарцумян в тая дружина? Можем вероятно да се опрем на шеговития афоризъм, че арменците са другото лице на евреите – заради вроденото си умение да се пласират на точното място, по точното време…

Другото лице от банковото лоби липсва:

Франк Бауер – шеф на Българо-американския инвестиционен фонд и доскоро директор на Българо-американската кредитна банка. Ликът му липсва и от нашата диаграма Кой кой е в „Глобална България”. Въпреки че живее в България и заема ключови позиции от над 15 години, не можахме да намерим нито една негова снимка, дори и в интернет, въпреки че е бил обявяван и за банкер на годината! Дали не е така, защото фондът, който ръководи, респективно банката, са създадени със заповед на президента на САЩ, т.е. представляват в България икономическа резидентура на американски държавни служби? И особено на едни, дето не обичат да се снимат, но пък имат вродено влечение към конспирации…

Тези, които не са изненада в сплотената групичка от личности, са байгънестите от масова популярност неприкрити американски лобисти

Иван Кръстев, Красен Станчев и Огнян Шентов – все директори на „центрове”, прехранващи се без всякакво прикритие на соросовите ясли и тичкащи през месец-два във Вашингтон да рапортуват каква са я свършили.

Последната група в „Глобална България” е еднозначно определена – това са четирима представители на най-едрия български бизнес:

Валентин Златев, Сашо Дончев, Красимир Гергов и Иво Прокопиев – които, ако елиминираме конспиративните теории, би могло спокойно да приемем, че са в играта просто заради стратегическите си лични бизнес интереси. Според тиражираните в медиите слухове Златев, който е близък приятел на Цветелина и Бойко, е бил поканен от банкерката да се присъедини, той на свой ред предложил да участва и братовчед му Краси Гергов и приятелят му от газовата индустрия Сашо Дончев. Ами какво пък, склонен съм да го приема това движение по чехли из махалата, поне донякъде и поне отчасти… Колкото до Иво Прокопиев, чиято бизнес кариера е плътно и детайлно свързана със синята агитка на Костов, няма съмнение, че на дневен ред са и други мотивации, а и връзките с „Отворено общество” прозират.

И накрая на списъка, така както е даден за публикуване от общността, е кой мислите! Той е, да, вярно е:

Стефан Попов – актуалният шеф на „Отворено общество” – България. Скромност, какво да се прави. В такива случаи винаги се сещам за един любим ред в една любима поема на един любим поет – „Последните станаха първи!”.

И така, щаб квартирата на заговора е дислоцирана, щатовете запълнени, идва ред на инструментариума.

2005 – „Типинг пойнт”. В края на 2005-та е регистрирано нещо с гъделичкащото заглавие “Типинг пойнт”.  Нещото е фондация, а учредителите му са част от нашите герои от „Глобална България” – Цветелина Бориславова, Светослав Божилов, Иван Кръстев плюс Александър Божков, чиято поява в тази компания не е изненадваща, тъй като връзките му с „Отворено общество” са обществена тайна, а и той е съвсем официално член на настоятелството на Нов български университет – създаден и функциониращ с помощта на Джордж Сорос и фондация „Отворено общество”. Типинг пойнт (Tipping point) в превод от английски означава „повратна точка” и е добил гражданственост покрай една много хитроумна книга-бестселър на американския журналист  Малкълм Гладуел. Тук няма да се занимаваме в детайли с книгата, поради ограничения обем, но който се интересува за повече подробности, може да ги намери в интернет, където включително на български се изписа маса електронно мастило по въпроса.

Накратко, книгата на Гладуел след пространни разсъждения и много примери дава ясна рецепта за модерното социално инженерство и в частност за манипулацията на общественото мнение, при което с изключително ограничени ресурси се постига огромен ефект – примерно как от един Бойко Борисов да се изработи супергерой на една нация (да кажем – българската), след което въпросната нация да го въздигне за свой министър-председател без за целта да се харчат милиарди за PR, реклама и политически маркетинг…

Въобще няма да си правя труда да ви убеждавам, че рецептата на Гладуел работи…

Тук обаче възниква един страничен въпрос, който би възмутил и най-невъзмутимите. Че заговорниците са имали нужда от организация, която да се възползва от въпросния инструментариум и да проведе нужните последователни стъпки, базирани на трите принципа на Гладуел, за да може без излишно бързане или бавене да изведе проекта си докрай, т.е. да издигне на власт Бойко Борисов е несъмнено. Прямият въпрос е защо трябваше въпросната фондация да бъде наречена „Типинг пойнт”, сиреч да се огласи гръмогласно с каква технология точно ще бъде извършен преврата!? И прямият отговор е, защото на хората от соросовата дружинка не им пука, а още по-неприятният вариант е, че очевидно са изпитвали перверзно удоволствие да се надсмеят над всички нас, демонстрирайки ни, че като стадо добитък сме набутани в капана и мърдане няма…

2008 – Re:TV. През месец май 2008-ма стартира програмата си цитираната телевизия. Нищо особено – още един национален канал, ако не бе една особеност. Учредители на фондация “Граждански медии”, която е едноличен собственик на Re:TV, са… Светослав Божилов, Иван Кръстев и Иво Прокопиев. С други думи «Глобална България» и соросовият проект за директно вземане на властта в България вече са на предизборни обороти. Програмата «Типинг пойнт» си действа, но да имаш и една напълно контролирана електронна медия за целта не е излишно. Казвам неслучайно «за целта», защото с Re:TV случаят е точно такъв – употребена за целта (т.е. предизборен проект) и веднага след изборите закрита (още няколко месеца влачи жалко съществуване с намален състав и финансиране). Защото вече е минал юли 2009-та и властта с мнозинство е у хората на Сорос.

2009 – Проектът е осъществен. Цветелининият съжител е министър-председател. Най-безцеремонно са назначени за министри бивши програмни директори и вътрешни хора на „Отворено общество”:

Николай Младенов, министър на външните работи – Програмен директор на фондация “Отворено общество” – София (1996-1998)

Томислав Дончев, министър за еврофондовете – От 2000 до 2004 г. е главен секретар на Клуб “Отворено общество”- Габрово, Програмен директор на фондация “Отворено общество” (2004 -2007)

Сергей Игнатов, министър на образованието – Ректор на соросовия Нов български университет.

За връзката Сорос – Световна банка – министри, няма да коментирам, сещайте се, не сте деца.

Знам, че не ви се вярва за тази чудовищна манипулация, на която бяхме подложени всички! Знаете и че не ви лъжа, защото го преживяхме заедно. Добре дошли в матрицата!

 

***

 

Борисов и ГЕРБ са проект на САЩ

Публикувано на 04.10.2015 в България

<img width=“690″ height=“263″ src=“//bultimes.com/wp-content/uploads/2018/07/21768071_1641919415878607_6347478235848315689_n-690×263.png“ class=“attachment-full size-full“ alt=““ />

Проф. Кръстьо Петков е роден през 1943 г. в с. Димово, Видинско. Български учен и политик, от 1986 г. е професор по социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Основател и пръв председател на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ). Депутат от Коалиция за България в 39 Народно събрание

– Вие сте знакова фигура още от началото на т.нар. преход, с какво се занимавате в момента?

– Пенсионирах се в УНСС като професор по икономическа социология, но активно работя по трудов договор с европейското висше училище по икономика и управление в Пловдив. С него, със свободния университет в Брюксел и с университета в Магдебург правим един интересен проект в Грузия – трансфер на магистърски програми в 3 университета в Тбилиси. Единствената промяна е, че не се занимавам активно с политика. Наблюдавам, анализирам, пиша, отвреме навреме и говоря.

– Имате ли намерение да се върнете в политиката?

– Вече е късно. Има природни закони и етични правила. Човек не бива да се връща там, където е бил, особено в общество като нашето, което се раздира от противоречия, в което доминира омразата. Винаги се търси миналото като свидетелство за това дали един човек е качествен. Не се гледа настоящето, нито бъдещето. В Европа и в САЩ в политиката са се завръщали хора над 70-годишна възраст – Рейгън, Митеран, Аденауер… Хора по на 80-90 години са толкова с акъла си, толкова свежи в оценките си като Жак Делор, Хелмут Шмидт, Егон Бар. Но това става в общества, където мъдростта не ги е напуснала. За съжаление в България това е последното качество, което се цени.

– Няма да се уморя да питам – в състояние ли е днешната политическа класа да измъкне България от дъното, където се намира?

– Убедих се през последните 10-12 години, когато се дистанцирах от политиката, че е безмислено да се работи със сегашната политическа върхушка независимо от цвета и, наричана от някои класа. Обединява ги само едно, което е противопоказно за истинската политика – стремежът да бъдат на власт. Интересува ги само управлението, кои ресори ще ръководят и какъв ресурс има съответния ресор. Така криза не се бори, не се отлепва от дъното, така няма перспектива. Но понеже съм свикнал винаги да търся алтернатива, оптимистичен вариант, аз го намерих и се отдадох на него – работя с младите хора. Това е третото поколение на прехода. Хората, родени след 1990 г., често ми казват: това е изгубено поколение. Не съм съгласен. Съдя от моите студенти: когато се работи индивидуално или по групи с тях, показват удивителни резултати. Когато са третирани като обща безлична маса, те се държат дистанцирано, враждебно. Заслужава си да се влагат усилия, но вече като учител, гуру, наставник, в никакъв случай като инструктор, който казва – правете това, а не другото.

– Виждате ли наченки на истинска опозиция у нас, защото засега такава няма?

– Да, виждам наченки и първи симптоми, виждам това, което се нарича зелени кълнове. За съжаление те бързо угасват. Истинската опозиция ще се роди единствено на гражданска основа. Няма партия, която при това, което се случи през последните 25 години в зоната на либералната демокрация, да каже – от утре ще бъда реална опозиция, и да си посипе главата с пепел. За да се случи това надигане на гражданите срещу всички видове представители на властта и смяна на системата към пряка демокрация, което шества из цял свят и за което България също даде доказателства, трябва инвестиция от 20-30 години. Когато почнах работа в КНСБ и казахме, че ще реформираме синдиката, най-често задаваният въпрос към мене беше: професоре, кога ще се оправим? Казвах им – живеем в криза, а кризите обикновено се преодоляват за четвърт век, което предизвикваше бурна негативна реакция. Казваха ми – но това ще стане извън моя живот! Говоря за хора, които тогава бяха 40-50-60-годишни. Сега казвам отново същото – за новия преход на България, за връщането на овластяването на гражданите, както казваше Вацлав Хавел, са необходими 25-30 години. Това означава, че трябва да работим и да помагаме на поколението, което сега е на 20-30 години.

– “Държавата – това съм аз” е заглавието на новата ви книга, посветена на премиера Бойко Борисов. Бихте ли нахвърляли в едри щрихи неговия портрет?

<img width=“690″ height=“263″ src=“//bultimes.com/wp-content/uploads/2018/07/98765498765.png“ class=“attachment-full size-full“ alt=““ />

– Това е втората ми книга, която е опит за портрет. Първата беше за Симеон Сакскобургготски, но тя беше от друг тип. Към Бойко подходих по друг начин, като човек, който се занимава със социология на политиката, и се опитах да представя неговия портрет в движение, в периода на ставането на проекта “Борисов” и проекта “ГЕРБ”. Претендирам, че от самото начало съм запознат отблизо, след един кратък период на конфронтация с него, с всичко, което се случи. И когато през 2011 г. така брутално и агресивно превзеха всички властови позиции, реших, че съм длъжен да седна и да опиша нещо, което наричам неоавторитаризъм. Не случайно го сравнявам с Орбан и Бъсеску – трите типажа, за които имам достатъчно информация. Ако трябва да кажем кой е Бойко Борисов за българската политика, бих заявил следното: като 32-я премиер на свободна България той обединява в себе си повечето черти на една национална политическа фигура, който владее масите чрез идеите, говоренето и взаимоотношенията на популизма. Когато твърдя, че е популист, обикновено ме питат какъв е – ляв или десен. И тогава разбирам, че хората не знаят какво значи политически популизъм. Той никога не е бил ляв или десен. Популизмът означава да се държиш и да правиш онова, което съответства на очакванията на хората. Той е приемлив за по-голямата част от българите, те си го харесват, те припознават в него себе си и му прощават слабости, които биха простили на себе си. Той е свой човек за мнозинството българи. Да, зная, че има много критици, има и откровени врагове на Борисов, които изтъкват онова, което е недопустимо да се случва в една демократична държава. Но те не предлагат алтернатива. Дошло е времето на исторически период на популизма, който ние изживяваме и той ще отнеме горе-долу толкова време, колкото отне първия преход. Ние сме в началото на втория преход.

– Вие сте първият, който говори за втори преход. Но това не е ли завой към еднолична власт, някаква форма на носталгия към режима на Тодор Живков?

– Не мога да се съглася изцяло с това. Има елемент на носталгия, не са случайни сравненията между Борисов и Живков, както не е случайно и сравнението, което той прави между себе си и Живков, и оценките, които даде за бившия първи. Но по-важно е друго. Народопсихологията и историята на България са такива, че идват моменти, когато разочарованието, песимизмът, отчаянието надделяват и тогава хората търсят силната ръка, близкия до тях по поведение и изказ човек, който показва характер, дори и да бърка. За съжаление това явление не е разкрито докрай. В момента един колега от университета в Илинойс, който е половин българин, пише книга за лидерите, като ги разделя на студени и топли. Той има няколко страници и за Бойко Борисов. Борисов влезе в летописите, не само в бита, всекидневието и фолклора в България. Не може да отричаме този факт. Трябва да го обясним, свързвайки го със сегашното състояние на българската нация, на обществото и на публичните рефлекси у нас.

– Кой е авторът на проекта “Борисов” и ГЕРБ?

– Обяснявам го в книгата си – мозъкът на проекта е политологът Иван Кръстев. Структурата, която беше създадена, за да се катапултира проектът ГЕРБ, е Глобална България. Тези една-две дузини имена в управляващото тяло на Глобална България са средата, гнездото, от което излетя Бойко Борисов. В този смисъл това е стратегически поръчков проект. Участието на институции и имена от САЩ показват, че поръчката идва именно оттам. Не случайно стратезите отвъд океана му прощават както неща от миналото, така и доста негови недостатъци.

– Като бивш синдикалист как оценявате промените в пенсионния модел, наричани реформа?

– За мене България има една пенсионна реформа, тя е провал и се случи през 2000 г. Това, което сега наричат реформа, е опит за корекции. Пипаш някои елементи, но базата, философията, механизмът, по който функционира пенсионната система, си остават същите. България е единствената страна, която пренесе едно към едно чилийския модел с трите стълба. В момента единствено ние имаме втори стълб – капиталов, където само допреди месец парите се събираха принудително, с административна разпоредба. Искаш-не искаш, трябва да дадеш вноската си в някое от частните капиталови дружества, които управляват фонда. Такава пазарна икономика няма дори и в Чили. Ивайло Калфин направи крачка и половина напред в онова, което трябва да се случи след време и неизбежно ще стане – реформа на чилийския модел, преход към европейски модел на пенсионно осигуряване, какъвто срещаме в някои западни държави.

Интервю на Христо КУФОВ
***

 

ВИДЕО: Соросиада – Кой е Сорос ?, Какво е ”Отворено общество” ?

Публикувано на 20.12.2015 в България

<img width=“690″ height=“263″ src=“//bultimes.com/wp-content/uploads/2018/07/21768071_1641919415878607_6347478235848315689_n-690×263.png“ class=“attachment-full size-full“ alt=““ />

Кой е Сорос?

Джордж Сорос е от типа финансови хищници, които никога, нищо не са съградили. Никога не са инвестирали и цент в индустрии и иновации. Единственото му занимание е било и продължава да е – атакуване на компании, най-вече национални валути и цели държави, отслабването им, довеждането до ръба без оглед на използваните средства, след това бързи покупки и продажби с реализиране на огромни печалби. Той е разрушител и циник, който се надсмива над света.

<img width=“690″ height=“263″ src=“//bultimes.com/wp-content/uploads/2018/07/98765498765.png“ class=“attachment-full size-full“ alt=““ />

Какво е „Отворено общество“?

Доста непоследователната философска основа за изграждането на идеологическата платформа на отвореното общество Сорос заимства от големия австрийски мислител Карл Попър, който му преподава в Лондон. Иначе, многобройните национални и интернационални версии на института „Отворено общество“ са изключително гъвкав стратегически инструмент за мощни геополитически влияния в отделните национални държави в Източна Европа и развиващия се свят. Тук без излишно суетене следва да отметнем завесата на тотални медийни манипулации и да го кажем направо – става дума за разлагащи влияния, разрушаване на традиционната национална културна, образователна и демографска инфраструктура, провеждане на системни и педантични глобализационни „активни мероприятия“, водещи логично до национален разпад и вкарване на съответните нации в егрека от неоколониален запас на западните метрополии.“ – †Валентин Фъртунов

 

***

 

Новият преврат в Румъния – или как 3% соросоиди официално поискаха 33% от местата в парламента…

Публикувано на 12.08.2018 в Свят

<img width=“690″ height=“263″ src=“//bultimes.com/wp-content/uploads/2018/07/21768071_1641919415878607_6347478235848315689_n-690×263.png“ class=“attachment-full size-full“ alt=““ />

Случващото се в Румъния се адмирира от част от българите, те правят паралели с нас, и с това защо тук няма такива протести, които да “изметат Бойко Борисов”.

Ще ви отговоря защо – защото тук Сорос си е на власт (чрез Бойко Борисов) и няма защо да го сменят.

В Румъния не е точно така, и там има постоянен процес на опити правителство, спечелило с огромна преднина (60%), да бъде свалено.

Протестът в Румъния е доста циничен, и е направо наглост изобщо да се обявява за “демократичен”. Според неговите искания, в името на “борбата с корупцията”, трябва да се преформатира политическата система, да се премахнат 2-те камари на парламента и пр.

Но най-важната част от искания са от 300 нови депутати, 100 да се избират от румънците зад граница.

Това е абсолютен нонсенс от демократична гледна точка, защото на румънските избори, не повече от 3% от гласувалите са от чужбина.

Ситуацията е сходна на тази в България, в която много малко от емигрантите изобщо се интересуват какво става тук, а повечето изобщо не гласуват. Тези, които гласуват обаче, са доста гръмогласни, и подкрепят основно така наречените “психо-десни”, под различна форми – Реформатори, сини коалиции, Да, България и пр.

Поради факта, че тези гласове са доста малко, въпросните партии дори не са в парламента.

Представете си обаче какво би станало, ако с конституционна промяна се гарантира, че една трета от депутатите се избират от българите в чужбина…

Тогава Христо Иванов, кръгът “Капитал”, Лукарски и всевъзможни бутафорни герои, ще вземат лъвския пай от тези 80 депутата. Например 60 бройки. И това ще се случи, като с общ брой гласове, те ще са около 4%, без да е сигурно, че ще прескочат.

Намирате ли това за логично?

Е, точно това искат в Румъния. Искат изкривена демокрация, при която едно нищожно малцинство ще доминира в политиката. Това демокрация ли е?

В момента, също както и тук – с Христо Иванов, всичко в Румъния се върти около “борбата с корупцията”. Тя е знамето.

Но истината е, че там борбата с корупцията се изроди в едно ново СЕКУРИТАТЕ, възроди се тайната полиция на Чаушеску. Всяка година милиони хора – дори не политици, са подслушвани. Така наречената “борба с корупцията” изби във всевъзможно следене и изнудвания на политици. Т.е. самите борци с корупцията се превърнаха в най-корумпираните от всички.

Управляващата партия, поддържана и от по-малки партии, иска да сложи край на това. Защото резултатът не е анти, а е про-корупционен.

И откакто това започна, започнаха и “протестите”.

Истината е, че Сорос е овладял тяхната “борба с корупцията” и чрез нея назначава и уволнява политици. Същото искат да направят у нас Христо Иванов и компания. Но там са успели.

Сега обаче властта прави реформи и лека-полека разпуска новото СЕКУРИТАТЕ.

И Сорос мобилизира всичко възможно, за да предотврати това.

Ако хипотетично румънската диаспора в чужбина, масово започне да гласува, тя по естествен път ще увеличи броя свои депутати в парламента. Има около 6 милиона румънци зад граница, ако се явят на избори, ще получат исканите 100 депутата (ако парламентът стане 300). Но това не се случва. В чужбина гласуват 300-400 хиляди румънци максимум. А вътре гласуват 10-12 милиона.

Е, точно това иска Сорос – с тези 300-400 хиляди, които са негови поддръжници, да контролира една трета от парламента.

Всъщност, ако хипотетично “насила” някак бъдат накарани всички румънци в чужбина да гласуват, не е сигурно, че ще пуснат за Сорос. За него пуска само това малцинство от емигрантите, което той иска да наложи.

<img width=“690″ height=“263″ src=“//bultimes.com/wp-content/uploads/2018/07/98765498765.png“ class=“attachment-full size-full“ alt=““ />

Ако по този начин завземат една трета от парламента, то с помощта на малки соросоидни партии вътре в Румъния, могат да получат и относително мнозинство. И да съставят “правителство на малцинството”, ако останалите партии не са единни.

А за Сорос няма по-добро от правителство на малцинството, съставено от него – не само че е негово, но е и слабо, и може лесно да го контролира или сменя.

Ето това е цялата работа в Румъния.

Истината е, че с пари и организация се правят протести, които застрашават властта. Само с народна воля трудно се случват – трябва голяма искра от типа на наглостта на монополите в края на Борисов-1.

Срещу Борисов, Сорос няма да вдигне бунт, защото си е негов човек. Приема мигранти, дърпа ни към Еврозоната, въоръжава ни със скъпо западно оръжие. За какво да го сваля?

Борисов може да го свали единствено народът, но кога ще се пробуди, никой не знае. Всъщност Сорос дори налива пари, за да го приспива постоянно – със сладки приказки за икономически растеж, супер успешно председателство и с изграждането на култа към личността на Бойко Борисов.

Ако успеят да вземат властта в Румъния, ще видите, че после всичко ще утихне. Корупцията няма да се пребори, дори ще удари нови висини (както е сега при ГЕРБ), но няма да има хора по площадите…

Вторият план на събитията е решаващият, него гледайте, а не цирковете по площадите, и раздуването им медиите на същия този Сорос…

 

 

***

Б Б Б Б

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.