Помните ли „Боянските ливади“ на 30 август 1992 г? „Героите” ни управляват и днес от задкулисието

септември 1 | Posted by admin | Анализи, Интервю, Новини

 

Автор Рени НешковаПубликувано на 30 август 2018

На 30 август 1992 г. президентът Желю Желев кани медиите в Бояна („Демокрация“ не присъства) и дава пресконференцията, известна като „Боянските ливади“. Нейната цел е прелюдия към свалянето на кабинета на СДС с премиер Филип Димитров от власт.

Това е повратната точка, от която започва мафиотския преход чрез инсталирането на кабинета „Любен Беров“, чието премиерстване стана известно като „безвремието на Беров“. Бяха попарени първите кълнове на бизнеса, разграбването на държавни активи и фондове достигна небивали висоти. ДПС излезе от ролята си на съюзник на СДС и зае позата „балансьор“. От „Боянските ливади“ започва възходът на Ахмед Доган до „Боянските сараи“, един от главните партийни колаборационисти и връзка с тъмните структури на държавата.

За да се даде по-голяма легитимност на фактическия преврат тогава, най-добрият ход бе именно президентът Желев, пръв председател на СДС, известен десидент и един от създателите на синята партия, да стане инициатор на събирането в Бояна. Той отправя остра критика към кабинета на Филип Димитров с обвиненията, че е обявил война на медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извънпарламентарните политически формации.

В откъс от книга на главния редактор на „Труд“ вероятно с голяма доза истина се описва епизод от събитието „Боянски ливади“:

„Обедно беше, току-що свърши една от планьорките (в края на август 1992 г.), когато „петолъчката“ иззвъня. – Господин главен редактор – гласът на президента. – Какво правиш? – Не подписвам укази, а малко по малко поредния журналистически шедьовър – приповдигнат от приятелството в гласа на държавния глава отвръщам аз. – Абе, виж сега – тръгва вече Желю, – седнали сме тук с Вальо на по едно малко и я мътим една… – …Не ти е работа – чува се приглушено смехът на Валентин Стоянов. – Чу ли го? – смее се на глас и Желю. – Макар че не ни е много до смях. – Казвай тогава – когато сме насаме, най-често си говорим като народа, но пред хора и досега продължавам да се обръщам към бившия вече държавен глава с „господин президент“. – Ако не ти се объркват много нещата, можеш ли да прескочиш до „Дондуков“ 2? – Президентът е единственият човек в тази държава, който може да си позволи да ме повика… – А ако е някоя булка? – Никой не може. Редно би било да може и премиерът, но не ако се казва Филип Димитров. – За Филип точно си приказваме с Вальо. С кого вече не се скараха моите хора – заговорва не президентът, а създателят на СДС. – Със синдикатите, с бизнеса. Църквата цепнаха. С тебе се скараха… Ще дойдеш ли?“

И така в приятна приятелска атмосфера и битови салтанати се оформя идеята как да се стигне до удобното правителство на Беров, най-важното – без избори, които СДС вероятно пак щеше да спечели. Пропагандата за лошото СДС вървеше с пълна сила в медиите на Тошо Тошев, Петьо Блъсков, органа на БСП и останалите.

Но пресконференцията на боянските ливади отпреди 26 години има последици и до днес. Същите герои шестват на сцената на властта – лидерът на ДПС Ахмед Доган, шефът на Библиотекарския Стоян Денчев, близък съратник на боса на Мултигруп Илия Павлов, медиите, знайни и незнайни ченгета от неразградените структури на ДС, техни потомци и роднини.

„Боянските ливади“ отключиха всички кризи в българския преход – спечелването на изборите от БСП с премиер Жан Виденов през 1994г.(знаем последствията), довеждането на Симеон Сакскобургготски от Мадрид, тройни коалиции, Орешарски и всички креатури около тайната власт. Да не споменаваме поредицата главни прокурори, като се почне от Иван Татарчев, мине се през Никола Филчев и Борис Велчев та до сегашния Сотир Цацаров. Те трябваше да гарантират спокойствие и неприкосновеност на участниците в разграбването.

Само двайсетина дни след „Боянските ливади“ на 18 септември 1992г.(ТУК) правителството на Филип Димитров е свалено. В своя реч в парламента той заявява, че в България се създава мафия и поиска вот на доверие за борба с нея. Тогава произнесе и знаменитата си реч „Атаката срещу правителството е атака срещу нацията“.

Ето някои извадки от нея:

–   Точно когато българската икономика започва да стъпва на краката си, вие, господа от ДПС, заедно с бившите комунисти сваляте първото демократично правителство на България.

–   Така пътят на хаоса в България е отворен.

–   Правителството ни беше атакувано тъкмо когато започна борба срещу престъпността.

– Вие от ДПС и БСП се опитахте да внушите на българския народ и на българските избиратели, че не е в интерес на България тя да говори истината, че не е в интерес на България тя да сътрудничи в разкриването на престъпления.

– Че контрабандата, рекетът и други престъпления, извършвани в тази държава, спадат към една и съща категория действия, които облагодетелстват онези групировки, които за краткост наричаме мафия.

– Аз говоря всички тези неща пред вас, депутатите, защото мисля, че е крайно време да видим истината в очите. Отговорността, дами и господа, е ваша! Поемете си я!”

Но „Боянските ливади“ свалят маските и много ясно показват кой кой е във времената след 1989г. и за какво се бори. Истинската причина да се иска оставката на Филип Димитров е несъвместимостта на демокрацията с намеренията на кадрите на комунистическата държава, отново добрали се до властта.

Правителството на Филип Димитров обявява за основна цел на управлението си „смяната на системата“ – изцяло да се сменят политическите и икономически условия, наследени от социализма, както и чрез лустрация да се отстранят от държавната администрация всички стари кадри. СДС тогава беше не просто единствената опозиция, но и единствената политическа сила, способна да раздвижи духовете.

Точно духът беше убит. Втори път това се случи след края на мандата на кабинета „Иван Костов“, когато „Боянските ливади“ се изиграха от Сакскобургготски. От същите играчи. С малко помощ от североизток.

 

Героите от „Боянските ливади“ управляват и днес от задкулисието

 

 

 

***

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.