Дългото сбогуване на Меркел

октомври 13 | Posted by admin | Анализи, Геополитика, Интервю, Новини

 

Дългото сбогуване на Меркел

Слабостта на германския канцлер отваря вакуум в ЕС, особено в момент, когато и Макрон става все по-непопулярен във Франция

Светломира Гюрова

 

Меркел навлиза в своята политическа есен

Последният удар срещу германския канцлер дойде оттам, откъдето вероятно най-малко го е очаквала – от редиците на собствената й партия.

Меркел вероятно ще оцелее до края на мандата си. Но вече е сянка на предишното си „аз“.

Слабостта й отваря вакуум в ЕС, особено в момент, когато и френският президент Еманюел Макрон – очевидният кандидат да я замени начело на съюза – става все по-непопулярен у дома.

За края на ерата „Меркел“ се пише от години. Дори има специален термин за това – Merkel-Dämmerung*.

Прогнозите за залеза на германския канцлер започнаха още покрай пика на мигрантската криза през 2015 г. После зачестиха отново след слабия резултат на нейния Християндемократически съюз (ХДС) на изборите миналата година и мъчителното съставяне на коалиция. Сега последният и може би фатален удар срещу жената, която доминира германската и европейска политика вече 13 години, дойде оттам, откъдето вероятно най-малко го е очаквала – от редиците на собствената й партия.

Актът на открито неподчинение в ХДС срещу Меркел, довел до свалянето на един от най-приближените хора до канцлера и лидер на парламентарната фракция Фолкер Каудер в края на септември, бе определен като партиен преврат. Той не само ерозира властта на Меркел в Германия, но я отслабва и в ЕС. Както обобщава в Twitter директорът на брюкселския European Policy Center Янис Емануилидис, „в комбинация с ниската подкрепа за Макрон във Франция и битката на различните лагери в Европа с наближаващите избори за Европейски парламент догодина, всичко това означава, че нужните реформи в ЕС отново се отлагат“.

Канцлер в премеждие

„Отстраняването на Каудер беше бунт на парламентарната фракция на ХДС – основно срещу постоянното свеждане на ролята на депутатите до обикновени марионетки на правителството, които прокарват безропотно всяко негово решение, но също и срещу самата Меркел, тъй като Каудер бе един от най-приближените й хора“, казва пред „Капитал“ проф. д-р Андреас Рьодер, преподавател по съвременна история от Университета в Майнц. И добавя, че свалянето му е резултат от нарастващото недоволство в редиците на депутатите на ХДС от наложени им от канцлерството решения, като се започне от мерките по времето на кризата в еврозоната и се стигне до политиката към бежанците. „В същото време отстраняването на Каудер е началото на финалната фаза от управлението на Меркел“, посочва проф. д-р Рьодер.

Избирането на почти непознатия Ралф Бринкхаус за лидер на фракцията на ХДС на теория не би трябвало да промени нищо. Той побърза да увери, че няма различия с канцлера по политиките, макар да смята, че гласовете на депутатите не бива да се смятат за гарантирани. На практика обаче победата му над Каудер е политическо земетресение.

То идва в момент, когато Меркел вече има достатъчно главоболия със серия вътрешни битки в управляващата коалиция, довели до дестабилизаране на едва шестмесечното правителство. Първо през юни имаше публичен спор между ХДС и баварския им партньор – Християнсоциалният съюз (ХСС) – за това дали определени категории бежанци да не бъдат допускани в Германия и да бъдат връщани на границата с Австрия. След това миналия месец социалдемократите, по-малкият партньор в коалицията, влязоха в сблъсък с ХДС и ХСС и поискаха отстраняването на ръководителя на вътрешното разузнаване Ханс-Георг Маасен заради негови неадекватни коментари около неотдавнашните изстъпления на крайнодесни в град Кемниц.

Всичко това качва напрежението в коалицията, отслабва канцлера и засилва настроенията в собствената й партия за обновяване на политиките и екипа. В следващите месеци предстоят още събития, които вероятно ще доведат до нови раздори. Първо на 14 октомври са регионалните избори в Бавария, на които се очаква ХСС да отбележат най-ниския си резултат в историята и ударът може да ги направи още по-капризен и труден партньор в Берлин. Две седмици по-късно е регионалният вот в Хесен, където консерваторите също може да изгубят позиции. Освен това с наближаването на изборите за Европейски парламент догодина атаките срещу Меркел заради политиката й на отворени врати за мигрантите през 2015 г. само ще се засилват, и то не само в Германия.

В тази ситуация на все по-трудна за удържане коалиция и нарастващ ропот в собствените редици Меркел има два варианта да продължи да управлява, смята проф. д-р Андреас Рьодер. Единият е да отиде на нови избори, а другият – да опита да направи нова коалиция в сегашния Бундестаг, вероятно със Зелените и либералите, които обаче вероятно ще поставят условие Меркел да не бъде канцлер. „Социалдемократите са тези, които се страхуват най-много от нови избори заради риска да се превърнат в пепел. И тъй като всички се боят, че крайнодясната „Алтернатива за Германия“ ще набере още сила, очаквам, че ще се сформира мнозинство, готово да избегне нов вот. Опасност за Меркел може да има, ако водещи фигури от християндемократите, зелените и либералите направят сделка за коалиция без нея. Но ХДС е партия, която традиционно е толкова ориентирана към стабилността и властта, че е загубила импулса да сменя лидера си дори когато той отдавна е преминал своя зенит“, казва преподавателят от Университета в Майнц.

Проблем за ЕС

Отвън може да изглежда странно, че канцлерът на Германия е погълнат от дребни вътрешнополитически боричкания в момент, когато икономиката на страната е в чудесна форма, бюджетът й прелива от приходи, а дългът й бързо се топи. Макар повечето залози да са, че Меркел ще успее да оцелее до края на мандата си, тя вече е сянка на предишното си „аз“. Слабостта й отваря вакуум в ЕС, особено в момент, когато и френският президент Еманюел Макрон – очевидният кандидат да я замени начело на съюза – става все по-непопулярен у дома и рейтингът му вече е по-нисък от този на предшествениците му Франсоа Оланд и Никола Саркози. „Дори и без да е затрупана от вътрешни неприятности, силата на Меркел определено не е да отваря нови перспективи за силен ЕС. Съюзът и Германия определено имат нужда от решително и креативно лидерство, но се съмнявам, че Меркел е способна да го осигури“, казва проф. д-р Рьодер. Само че няма и кой да я замени в това.

* От немски – „Залезът на Меркел“, игра на думи със „Залезът на боговете“ (Götterdämmerung)

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2018/10/12/3325555_dulgoto_sboguvane_na_merkel/

 

 

 

***

00 - меркел 2

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.