Легализиран геноцид

ноември 3 | Posted by admin | Интервю, Новини

Много хора вярват, че съвременният свят предлага най-доброто откъм законови структури, медицински услуги, социални, икономически и културни компоненти, за създаването на семейство и функционирането на индивида. Но статистиката не е на тяхна страна. Единствено сляпата вяра е, както и нежеланието да видят всички грозни факти, които недвусмислено показват, че в глобален мащаб – хората рядко са били подложени на толкова масиран, легализиран и целенасочен геноцид в медицински, икономически, правов и културен аспект.

Векът, в който живеем се характеризира с непоносимост към няколко социални групи, които бяха маргинализирани посредством масирани медийни кампании и превърнати в ужасяващо социално клеймо. Не, това не са хомосексуалистите, нито дори педофилите, канибалите или хората, които настояват психичните им заболявания да бъдат признавани за свобода на избор и налагани на мнозинството. Това са само две, твърде нормални, социални групи:

Семейството между мъж, жена и децата им

Родилките

На всяко едно ниво тече кампания, която дискредитира, омаловажава и оплюва традиционното семейство, рисуващата го като нетолерантно към хората с нетрадиционна сексуална ориентация; като място, където се крие грозната глава на ‘домашното насилие’. Няма значение, че насилието е много по-често срещано в еднополови семейства нито това, че хомосексуалистите и хората с всякаква друга странна сексуална ориентация са нетолерантните, опитващи се деспотично да накарат всички да приучават децата си от ранна възраст на унищожителни за психиката и здравето им „практики“. Не, това са подробности. Единственото, което има значение, е че здравото, функциониращо семейство от мъж-жена продължава да е последната преграда пред абсолютната пропадналост, която Запада разгърна и в която се опитва да удави последните останали Християнски ценности на Европейската цивилизация.

След сексуалната революция, която обещаваше на хората по-добри отношения, повече любов, повече секс, по-качествен секс, повече свобода и повече щастие, резултатите показват, че последните поколения правят по-малко секс от предходнитекачеството е спаднало, хората са по-самотнипо-неспособни да завържат приятелства и/или интимни връзкипроцентът на заразени с полово-предавани болести е потресаващо висок и все по-малко хора се решават да живеят заедно или да сключват бракове. А тези, които все пак го правят – по-често завършват с развод и разбити семейства, в които децата растат и са възпитавани без родни бащи, а с върволица от доведени, които твърде често ги малтретират сексуално, емоционално и физически.

Всички са сами, всички са недоволни и всички не разбират защо и кой е виновен. Най-лесното е да се обвини партньора и постоянно да се гони химерата на „перфектните отношения“ с всеки следващ както филмите и телевизията ни подканят. Твърде рядко някой сериал или филм показва здраво, задружно семейство от бели мъж и жена и децата им. Обикновено положителните роли са запазена марка за самотни майки, еднополови или расово смесени семейства.

Новият модел на ‘съхранилите романтиката’ отношения рязко се отличава от миналото, когато хората са се задомявали рано и заедно са израствали чрез труд, труд, труд и споделени радости и скърби. Но нищо от това не е модерно в днешни дни. И ако съществува обещанието за нещо по-добро или различно, разтрогването на всяка една връзка е твърде лесно и удобно, за да се пробва отново и отново – всеки път със същия резултат. А какви са ползите от това? Кой има интерес да (ни) убеждава, че ‘моногамията не е присъща на хората, че е еволюционно ненужна‘?

Бракът между мъж и жена е последната крепост, удържаща неприкосновеността на личния живот. Този, за който не трябва и не е здравословно да се излага на показ и да се говори в социалните мрежи, въпреки обвиненията в пуританство ако не го правим. Омразата към цялата нормалност на тази, така нужна ни социална единица, е преди  всичко непоносимост към факта, че тя не подлежи на контрол. Защото семейството създава среда, в която хората не могат да бъдат контролирани, манипулирани, плашени и настройвани лесно. То е среда, в която се изграждат обичани, обгрижвани, мислещи човешки същества способни на мисъл и разсъждение, а не консуматори с промити мозъци.

Традиционното семейство е мястото, където хората научават истината за миналото, за националната си идентичност, за традициите и вярата на народа си. Спрямо мултикултуралистичния бълвоч от джендър пропаганда на еднополовите двойки, чието семейство по презумпция съществува заради държавния апарат и който присъства като невидим, но всемогъщ член в него – за да прави проверки, да проследява и да се меси във всичко. Защото за изграждането на психически здрави и свободни хора е необходимо семейство, в което те се учат да мислят, а не им се казва как и какво да мислят. Първите израстват като здравомислещи, завършени личности, докато вторите сменят пола си по няколко пъти дори в напреднала възраст; мечтаят социализма да се върне; настояват, че човек може да е това, което чувства, че е (включително сляп или с физически недъг и получават медицински услуги, които отстраняват здравия орган/част от тялото, за да се припокрие физическия им вид с идентичността им); настояват за легализирано убийство на неродените покривано от данъкоплатците; доброволно се кастрират в домашни условия и после съдят държавата за неадекватна грижа; застъпват се за педофили и зоофили, като изкривяват всяко насилие във формата на някаква криворазбрана любов; постоянно тероризират всички инакомислещи по социалните мрежи и на живо ако дръзнат да им се противопоставят и не спират да борят със собствената си биология.

Все повече се рекламират нетрадиционните семейства, връзки и отношения за сметка на нормалните. Но докато хората отдавна са се отказали да изказват мнение за това какво е редно, морално и правилно от страх да не бъдат осъдени и децата им отнети, то правозащитниците на всякакви малцинства са съвсем открити в атаките си по традиционните връзки и семейства. Те настояват всички деца да са запознавани с всякакви сексуални практики от невръстна възраст; настояват за сваляне на възрастта за секс с малолетни; настояват за свободен достъп до деца и юноши и отнемането им от родители, които се противопоставят на това; настояват за кастрацията и хормонална терапия на деца, комуто е внушено, че са от противоположния пол; настояват за премахване на всякакво възпитание в семействата изтъквано като ‘насилие’ или ‘посегателство’ над децата; настояват за открито и безсрамно демонстриране на всякакви упадъчни , гнусни и животозастрашаващи практики под лоното на ‘свобода’ и ‘толерантност’. Но тази толерантност някак си не се разпростира върху правата на нормалните семейства да възпитават децата си в здрава среда, в която родителските права и личен семеен живот са неприкосновени.

На Запад, всяко едно семейство е застрашено от органите на социалната опека, която постоянно изземва деца и ги пренасочва към еднополови семейства, когато:

Водят децата си на доктор или в спешното отделение за нараняване или дори рутинен преглед: медицинските отвличания отдавна са феномен, който е съсипал стотици хиляди семейства, при които деца са насилствено отнемани от родителите и разделяни от братята и сестрите им заради обвинения в несъществуващо насилие и давани в приемни семейства ДОРИ след доказване невинността на родителите им.

Пращат децата си на ‘задължителното’ държавно образование, но ги спират от уроци по сексуално възпитание, в които на деца от начално училище се обяснява пространствено какво е анален секс и анална течност, как е изключително хубаво да експериментираш със своя и противоположния пол; как може да избираш пола си; какво е фистинг, риминг; какво е аборт и как може да го направиш без съгласието и/или знанието на родителите си

Отказват задължителни (или препоръчителни в държавите, които го позволяват) ваксини след (или поради страх от) настъпило увреждане; отказват манипулации и/или операции от лекари, които не говорят езика на страната, в която практикуват.

Изказват публично мнение, в което открито се противопоставят на пробутващата се теза за съществуването на повече от два пола; критикуване на Исляма и на престъпленията извършвани от мюсюлманите; несъгласие с ЛГБТ пропагандата за сексулизиране на децата и разрешаването на операции за смяна на пола и хормонални терапии започвани още преди пубертета.

И това са само част от ситуациите, в които традиционните семейства са заплашени от директна намеса от страна на държавните институции. Същевременно, мюсюлманските и еврейските семейства не губят децата си ако настояват те да ходят в Ислямски или еврейски училища; ако отказват да ги запознават с традициите и каноните на други религии; да ги образоват в нестандартни сексуални практики или ако ги изтеглят от часове, в които травестити им четат приказки; ако отказват ваксини, защото са ‘харам’ или ако обрязват без упойка момчетата си на 8я ден след раждането и възрастни мъже смучат пениса на бебето според ‘религиозните’ им обичаи. Социалните не се намесват и след като това кулминира в заразяването на новородените бебета с херпес.

Еднополовите семейства дарявани щедро деца иззети от нормални такива, също не са притеснявани излишно от социалните. Дори когато деца под тяхната опека редовно, систематично са приемани в спешното отделение с кръвонасядания, синини, драскотини, мозъчни отоци, разкъсвания в областта на ануса и в крайна сметка – умират след неколкомесечен (а понякога и годишен) тормоз. След което дори самите институции признават, че ‘е имало преференциално отношение поради сексуалната ориентация на родителите‘.

Не. Проблемът си остава традиционното семейство. В което се раждат, възпитават и израстват хора. Не увредени същества с объркана сексуална ориентация и представа за света, за това какво е редно и нередно. Хора, които се интересуват от историята на страната си, а не от политически коректното й настояще и болна толерантност.

Домът вече не е крепост. Семейството не е даденост. Отчуждението е стандарт. С превръщането на секса в стока, с която се търгува и която може да бъде обменяна, неговата стойност падна, тъй като той вече не е обвързан с вярност, с брак, със сигурност, с ексклузивност. Сега, когато сексът е натрапван като основно благо и висша ценност сам по себе си, резултатите са налице:

Нарастващ брой на разводите в ЕС и Америка с първенци Великобритания и Финландия, където пропорцията е 2.8 на 1000 брака и средно 1.8 на 1000 разпадащи се бракове.

Епидемия от полово-предавани болести с нарастване на броя на заразените от гонорея, сифилис и хламидия, отдавана на популярността на Тиндър и Грайндър.

Нарастващ брой на отнети и/или оставени деца в социални домове в ЕвропаАмерикаРусия и Азия.

Дори в силно консервативни общества като Руското, пропагандата на комунизма и залитането по Западните ‘ценности’ е дало невероятно добри резултати. Понастоящем, Русия заема първо място в света по разводи, по брой на изоставени деца (над 95% от изоставените деца имат поне един жив родител) и по брой аборти.

Лекари и служители на органите на социалната опека признават, че ‘приоритетите на тези институции са да отнемат деца от биологичните им семейства и да ги пренасочват към одобрени такива, отколкото да помогнат на семействата да останат цели’ и че ‘няма основателни причини толкова деца да бъдат изземвани от бионичните си семейства’. Но статистиката показва, че въпреки тези твърдения – фактите сочат друго. А именно:

отнемане на родителски права от родители, които се борят за живота на децата си, и не просто обричащи ги на смърт, убивайки ги с медикаменти в болниците, в които са държани против волята на близките им. Това се случи с увреденото от ваксина дете Алфи Еванс във Великобритания, с Чарли Гард, със Стефан Ривенбърг в Америка. И трите деца са продължили да живеят и да реагират на допир и на гласовете на близките си след махане на животоподдържащите машини и са починали СЛЕД интравенозно поставяне на медикаменти, чиито състав не е споделен с родителите по причина за ‘намаляване на страданията им’ (каквито не е имало).

отнемане на родителски права от родители, които искат ‘второ мнение’ по отношение на манипулациите, предлагани им от лекарите, което се представя като ‘застрашаване живота на детето’ и ‘несъгласие с предписаното лечение’. Това се случи с Ана и Алекс Николаеви и сина им Сами в Америка, както и с широко отразения случай на Ашя Кинг, чийто родители трябваше да го отвлекат от Великобританската болница,в която лекарите го държава насила и настояваха за започване на инвазивна химиотерапия, която щеше да го убие (признато впоследствие от тях самите, след като родителите му го изведоха в Полша за ново лечение, което го излекува от рака напълно). Родителите му избегнаха затвор, само защото медиите широко отразиха случая и детето оздравя.

отнемане на родителски права от родители, които изразяват несъгласие с медикаментите поставяни на деца с тежки здравословни състояния, дори и когато самите лекари признават, че ‘пробват различни медикаменти, за да видят какво работи’, въпреки че честата смяна на лекарства влошава състоянието на децата.

отнемане на родителски права от родители, които изразяват несъгласие с поставените на децата им диагнози и/или лечения или родители несъгласни с предписаните лекарства, които имат тежки странични ефекти и увреждат децата им.

отнемане на родителски права от родители след настъпили увреждания в резултат на ваксина и държането на децата в приемни семейства след доказване на лекарските грешки. Това се случи с малката Аня, увредена от ваксината Гардасил и все още настанена в приемно семейство със забрана за биологичното й да пита за здравето й.

отнемане на права от родители, които настояват за различно мляко на прах и задължаването им да се грижат за бебето в болница по часовник и непозволяване да го държат и прегръщат освен по време на хранене, последващо в отнемане на детето поради ‘липса на емоционална връзка с родителя’.

отнемане на родителски права от родители, които ‘имат твърде много деца‘, което ‘би застрашило здравето и/или живота на новороденото’ и настаняването на същото дете в приемно семейство с повече деца от биологичното.

отнемане на родителски права от родители, които настояват да кърмят на поискване, а не по график според предписанията на педиатрите.

отнемане на родителски права от родители по недоказани подозрения в упражнявано насилие и поставяне на децата им в семейства с осъдени и регистрирани педофили, което приключва с многократните изнасилвания и убийствата на децата поради ‘грешка’ на системата. Това се случи с малката Девани отнета заради скандал между родителите й (на който тя дори не е присъствала) и последвалото й поставяне в приемно семейство, където двегодишното дете е изнасилвано многократно от регистриран педофил и впоследствие поставена в друго приемно семейство, където приемната майка я слага във вряла вода след месеци издевателства. 5-годишното момиче получава 80% изгаряния и се нуждае от животоспасяващи операции, трансплантация на кожа и ежедневни грижи.

отнемане на родителски права от родители, които не дават съгласието си за хормонална терапия и смяна на пола на дъщеря си. Впоследствие в Америка е приет закон, позволяващ на социалните служби да отнемат родителски права от родители, които не ‘подкрепят и признават половото (само)определение на децата си’.

отнемане на родителски права от родители на деца, които са несъгласни с текущия протокол изискващ ‘2.5 до 3 допълнителни години химиотерапия провеждани върху деца под 18 годишна възраст дори и след ремисия и липса на туморни клетки‘.  Родителите противопоставящи се на инвазивната терапия са заплашвани със социалните, защото не признават ‘авторитета’ на медицинските работници.

отнемане на родителски права от майки, чиито деца са жертва на сексуално насилие от страна на баща си, поради оплакване от нейна страна. Широко отразеният случай на рускинята Ирина Новикова женена за норвежец отрази битката й с норвежката социална система и загубата на малкия й син, насилван сексуално от баща си и роднините му. Майката успя да спаси по-големия си син, също отнет от социалните заради сигнала й, само защото момчето само се свърза с полски детектив, който го изведе нелегално от страната в Русия при майка му.

Родители губят децата си ако отказват ненужно назначени им от лекарите процедури, но родители губят децата си и ако настоятелно молят лекарите да прегледат и лекуват деца, които са видимо зле.

И това са само най-фрапиращите случаи стигнали до медиите, защото не са били потулени. Но те не са дори 10% от това, което се случва в световен мащаб, където само в Щатите над 85% от сигналите подадени до социалните служби, при които се изземват деца, са анонимни и неоснователни, а над 75% деца са отнети без реални и основателни причини; междувременно в България все повече български деца са поставяни в приемни цигански семейства, където на изнасилвачите и палачите им се плаща да издевателстват над невръстните деца и колкото и да се стараят с истории за ‘интегрирани роми’, истината е, че отнемането и отдаването на децата на един народ на друг етнос е чисто и просто геноцид (според дефиницията за същия на Женевската конвенция); и под 1% от отнетите деца в Европа и Америка изобщо биват връщани на биологичните си родители изобщо. Все повече болници в Америка и Европа работят директно с така-наречените медицински социални работници, чиято работа е да следят за следи от психически или физически травми, които често са диагностицирани дистанционно (по Скайп) и дори след грешки от страна на служителите – децата остават в системата и са пускани за осиновяване, а не връщани на биологичните им родители. Като правило, същите работници дават приоритет на настаняване на децата в приемни семейства вместо при роднина на биологичните им родители, дори и да има такава възможност. Твърде често, непосредствено след отделяне на детето/та от семейството им, настъпва рязко и необяснимо влошаване на здравето на същите, често изискващо ‘слагане на системи, спешна помощ и реанимация’ или дори смърт. . Неща, до които не се е стигало докато са живеели в семействата си, от които са отделени поради ‘страх за здравето им’. Тези ‘инциденти’, разбира се, не карат социалните работници да върнат отнетите деца на родителите и те просто са пускани за осиновяване, за да се ‘помогне на адаптацията им’.

Все по-често единствената причина за изземване на деца от биологичните им семейства и слагането в приемни такива, посочвана от социални работници, е ‘нивото на осиновяемост на децата’ (adoptability), т.е. колко адаптивни и лесно приспособими към нова среда са същите деца. При тези случаи съдилищата се ползват от услугите на ‘професионални свидетели’, които получават $200 на час, за да ‘свидетелстват срещу биологичните семейства’ на отнеманите деца. Проблемът е, че освен явния конфликт на интереси от това някой комуто се плаща, за да свидетелства срещу биологичните родители да има решаващо значение в отнемането на родителските им права е, че същите свидетели рядко лично са виждали и/или имат контакт с иззетите деца, за да могат да имат реална и обективна преценка за физическото, психическото и емоционалното им състояние.

Изключително странен феномен е и това, че в почти всеки от случаите на отнети деца, един или повече социални работника преди това са правили комплимент или просто са говорели помежду си колко ‘красиви’ или ‘привлекателни’ са децата, които впоследствие са били отнемани. В поне един случай, социални работници са отивали до дома на семейството и са искали да фотографират децата, за да ‘покажат на началниците си колко са красиви’. Все действия по-подхождащи на трафиканти на хора, а не на държавни служители от отдел за закрила на деца.

Дори новоизлюпените ‘специалисти по насилие над деца‘ и самите социални консултанти признават, че в най-голям риск от загуба на родителски права са семейства, които са или:

с ограничени доходи

многодетни

неваксиниращи

обучаващи децата си у дома

Т.е. целенасочено се наказват семейства за броя деца, които са решили да имат и за решенията, които взимат по отношение на здравето и благоденствието на децата си. Без да започваме дебат за и против ваксините, нека просто се съсредоточим върху нередността на това семейства да бъдат разбивани на базата на това, че родители са лишавани от родителски права заради решение да упражняват правото си на избор като граждани. Ако правата да не ваксинираш и да не пращаш децата си в държавно училище е признато от закона, защо хората са наказвани за упражняването им? Защо медийни фигури, ИТ магнати, олигарси, учени и звезди могат да споделят в публичното пространство, че или не ваксинират децата си или са обучавани у дома и получават всеобщо одобрение, докато обикновения човек е осъждан и наказван за същите избори? И ако все повече педиатрични центрове в Америка отказват да лекуват и/или преглеждат неваксинирани деца, защо тези принципи не се прилагат и за децата на богатите? И докато сме на темата, защо на мюсюлманите е позволено да не ваксинират децата си и да запазват правото си за ползване на медицински услуги в която и да е страна по религиозни причини тъй като според Исляма веществата, които съдържат са харам? Нека отидем една стъпка по-далеч, за да стане ясна заплахата от този двоен стандарт:

В момента имунизационния календар в Щатите е толкова натоварен, че до 5-годишна възраст едно дете получава над 30 ваксини. Постоянно расте и броят на поливалентните ваксини давани на деца под петгодишна възраст. Ако оставим настрана признатите дори от фармакомпаниите факти и правителствени доклади за настъпващи увреждания и смърт в резултат на това, нека зададем следния въпрос – След като дори при късметлиите без тежки последствия, сегашните поливалентни ваксини дават нежелателни и неприятни реакции като температура, сънливост, намален апетит, раздразнителност и други, на кой етап един родител със сляпа вяра в институциите и добрите намерения на медицинската индустрия би евентуално преценил, че даваните на детето му имунизации са твърде много? След 40та ваксина преди 5-годишна възраст, 50-та, 70та? При 5-валентна ваксина, 6-валентна, 10-валентна, 20-валентна? И ако срещу неговото мнение е мнението на държавата и на фарма компаниите за безопасността от толкова голям брой ваксини, следва ли той/тя да има право да определя колко ваксини детето му следва да получи? И ако да – не го ли поставя това в същата ситуация на заклеймяваните анти-ваксъри, които се ползват от правото си да определят кой е най-полезно и добро за техните деца? Къде е границата и кой я определя без да се намесва в и погазва правата на основната структура на човечеството – семейството?

Резултатите от дейността на ‘специалистите’ на новите правителствени длъжности като медицински консултант по насилие над деца са завишен брой на отнемани деца в щатите където дохода на глава от населението е по-нисък.  В Англия също семействата с по-ниски доходи представляват мнозинството от случаите, в които социалните се наместват и изпращат децата в социалната система, където са трафикирани от педофилски мрежи със знанието и помощта на същите институции. В България вместо да се помага на самотни майки отглеждащи децата си с по-високи майчински, същите губят децата си, които са настанявани в приемни семейства, на които се плащат няколко минимални заплати за отглеждането им. В Америка грижите по деца в социални домове и приемни семейства струват на данъкоплатците $25.7 милиарда на година. Според Журнала на Американската Академия на Педиатрите $100 милиарда на година струва на Американската икономика грижата за деца и юноши пострадали/страдащи от насилие в социалната система. На пръв поглед системите са социални грижи във всички страни изглеждат счупени, сбъркани, неефективни. Или точно обратното. Защото ако приемем, дори за момент, че целта е разбиването на семейството и психическото увреждане на хората от ранна детска възраст посредством липса на защита, сексуално и физическо насилие – то те са ефективни и добре функциониращи.

Само в Америка:

40,000 деца са изземвани от социалните служби всяка година.

25% от престъпниците попаднали в затвора са били в дом за сираци и/или приемно семейство в даден етап от живота си.

30% от всички бездомници са били в дом за сираци и/или приемно семейство в даден етап от живота си.

Средният брой на приемни семейства и/или домове, които едно дете в системата сменя, са 3.

Момичета израстнали в социалната система раждат преди 18-годишна възраст 6 пъти по-често от израсналите в семейство с майка и баща.

50% от децата израстнали в социални домове са безработни с години след напускането им.

От 37 до 48% от децата израстнали в социални домове и/или приемни семейства не завършват средното си образование.

Само 7% от децата в социалната система продължават образованието си след гимназията.

Само 1% завършват колеж и/или друго висше или специализирано учебно заведение

*В горната статистика и останалата част на този материал, словосъчетанието ‘социална система’ има предвид комбинацията от домове за сираци (социални домове) и настаняването на деца в приемни семейства.

Системата за настаняване на деца в домове или приемни семейства е очевадно вредна за психиката и здравето на децата, които попадат в нея. Доклади на самите институции и неправителствени организации уточняват, че за децата е ‘по-добре да останат в семействата си, дори и да има насилие в тях’. Изследване от Университета във Флорида посочва, че разделянето на майки от бебетата им (децата под 1 една година са най-големия процент от отнемани деца изобщо без да коментираме медицинската практика на родилните домове, която държи майки и новородени разделени в първите дни след раждането) има унищожителни последствия за развитието на децата. Същото изследване установява, че децата в социални домове и приемни семейства много по-рядко ‘се усмихват, обръщат, вдигат глава или изправят’ спрямо бебета, които са прекарали първите месеци от живота си с биологичните си майки. В крайна сметка, бебетата, които са отнети от майките си веднага след раждането, са показали най-лоши резултати в моторното си развитие спрямо останалите. Финландско проучване за медински журнал установява, че деца отглеждани в биологичните си семейства, дори и когато там има проблеми с наркотици или алкохол, се адаптират по-добре и е по-малко вероятно да имат проблеми с полицията или закона от тези, които израстват в социалната система. Фактът и че децата израстнали в системата и имащи свое потомство, се сблъскват с много по-голяма вероятност да загубят родителските си права, също не може да бъде пропуснат.

Тези резултати се подсилват от блестящия избор на социалните на приемни семейства с история на насилие, хомосексуализъм, педофилия и други дивиации. Дори самите служби признават в случаи, като този на малката Елси убита от единия от педерастите, които я осиновяват, че ‘с пропуснати множество шансове да бъде спасена, защото службите са гледали двойката осиновители през розови очила, защото са обратни’. В рамките на месеци, малката Елси постъпва в болници със синини, кръвонасядания, кръвоизливи, повръщане на кръв, спазми на очния мускул и накрая – кома, но осиновителите й никога не са разпитвани или дори привиквани от полицията. Или при малката Девани развиваща цистит след цистит на двегодишна възраст след пращане в приемно семейство докато е изнасилвана многократно и оставяна сама в колата с другото приемно дете на осиновителите. Намеса липсва и при двойката лесбийки приемни майки в Англия, карали приемните деца да ядат повръщано и лайна, биещи ги и убили едното от момчетата под опеката им – двегодишно като обвинили за смъртта му седемгодишното. Те къпали момчетата с ледена вода, връзвали ги в метална клетка, заплашвали да отрежат пенисите им, не им разрешавали да ходят до тоалетна и ги лишавали от храна. Отново факт, който не се връзва с версията на ЛГБТ лобито за това колко толерантни, обичливи, нежни и склонни към това да са добри родители са всички сексуални извратеняци.

По какъв начин се оправдават случаи, в които приемни родители признават пред социални работници, че ‘хранят неколкоседмични бебета с вродени сърдечни дефекти с развалено и студено мляко’ и същите не връщат детето на майка му, въпреки че причини за отстраняване няма и въпреки че след слагането му в приемно семейство, новороденото е с ‘подута, разкървавена и посиняла вагина’?

Тук следва да се попита – ако здрави деца са взимани наред от биологичните си родители и при най-малкото подозрение, защо същото усилие не се прилага и при хомосексуалните семейства или при тези с регистрирани педофили, които са даже предпочитани осиновители и приемни семейства? Разбира се, освен ако социалните служби не са просто орган служещ за удобно пренасочване на беззащитни деца към бездетните по очевидни причини педераси, лесбийки и всякаква друга транссексуална измет, които просто се домогват до това, което нямат и което искат – нашите деца. Тогава и статистиката, и целта, и фактите изведнъж си идват на мястото.

Междувременно възрастните също не са в безопасност от медицинските услуги на държавата със случаите на асистирани и препоръчителни евтаназии (т.е. убийства) растящи с всеки изминал ден. В ЕвропаАмерика и Канада, все повече възрастни пациенти (или дори такива на средна възраст) губят правото си на живот поради мнението на медицински ‘професионалисти’, според които качеството им на живот е ниско и е най-добре да им се ‘помогне да умрат’. Твърде често, тази помощ включва силово държане на пациента докато му се поставя леталната инжекция. Растат и случаите с евтаназирани деца. Странна практика нямаща нищо общо с концепцията за евтаназия. Зачестяват и случаите на юноши и бременни жени задължавани от лекарите да се лекуват с химиотерапия когато това е против желанията им. Изобщо, държавните медицински услуги се превръщат от право в задължение и дори заплаха за гражданите на съответната страна, където никое семейство не е сигурно дали ще напусне болницата в същия състав, в който я е посетило.

По същия начин стоят нещата и с медицинските услуги оказвани на родилките в днешно време. Официален доклад от Националния Институт за Здравеопазване и Грижи към NHS в Англия съветва бременните, които нямат рискова бременност, да ‘избягват раждането в болници’, защото ‘над 45% от ражданията не получават адекватни грижи в държавните болници. Но същевременно социалните продължават да отнемат деца когато родителите избират раждане в домашни условия. Въпреки подигравките и публичното неодобрение за естествени раждания, фактите сочат, че раждането в болница е много по-опасно и животозастрашаващо за родилката и новороденото от раждане у дома. В 21и век.

«Най-големият ад в живота ми е първото ми „естествено“ раждане. След почти 30 часа ужасни болки, смяна на няколко екипа, многократно губене на съзнание от моя страна, изядени безумен брой шамари, да ме „свестят“, аз, умолявайки ги да ми направят секцио, настъпи раждане! Резултат – изкараха дъщеря ми черна, нагълтала се беше с околоплодни води и се беше омотала в пъпната връв. Мене ме срязаха и от двете страни, скъсани кръвоносни съдове, 18 външни и над 40 вътрешни шева! Детето ми не живя, а вегетира 8 месеца, 4 от които аз буквално не можех да ходя. Никой не дойде след раждането да погледне дали съм жива, не можех да отида до тоалетната, а да се изкъпя самостоятелно беше абсурд! В неонатологията ми казаха – „Детето ви е било абсолютно здраво, следващия път сменете екипа за раждане! Но няма да го кажем в съда!!!“ Подавахме жалби, говорихме с други в нашето положение, адвокати – отговорът беше: „По-добре го забрави, млади сте, ще си имате друго дете, осъден лекар няма!!!“ Случаят се развива в една от държавните Софийски АГ болници!»

Общественото негодувание в България побърза да заклейми Българските болници и здравеопазване за смъртта на родилката в Сливен, но това е световен феномен. Такъв, при който една Великобритания е на челно място по растяща статистика на смъртни случаи на родилки, новородени и деца под 5-годишна възраст трета поредна година; Америка, Канада, Австралия, Австрия, Белгия, Германия – все развити страни заемат първите места по брой на смъртни случаи на новордени и деца под 5-годишна възраст пред страни от третия свят. Във Великобританската преса постоянно изтича информация за вътрешни разследвания след ‘поредната грешка’ или ‘поредното недоглеждане’ довело до раждането на мъртво бебе или тежко увредено дете. Недостиг на медицински персоналнеадекватни грижи състоящи се в 2 (два) прегледа на видеозон за цялата бременност и неследене на тоновете в часовете преди раждането, честа употреба на форцепс и настояване за ниски нива на раждания посредством цезарово сечение са най-често сочените причини за този феномен. Според доклад на Кралския Колеж за Акушеро-Гинеколози изследващ високите нива на смъртност сред новородените в Англия, 3 от всеки 4 увредени и/или починали деца са щели да оживеят и/или да нямат увреждания ако са получили по-добри здравни грижи. Елементарна логика сочи, че същите деца и техните майки биха имали по-добър шанс при раждане в домашни условия без лекарски „грижи“.

Дори Световната Здравна Организация посочва, че адекватни грижи по време на бременността са ‘поне 4 прегледа на видеозон‘, въпреки че само през 2012 година над 55 милиона жени от индустриализирани страни не са получили тези услуги. 15 деца на ден в Англия са мъртвородени, умират в първите месеци след раждането си или имат тежки увреждания за цял живот. В ‘развита’ страна. Защо? А резултатите? Същите, като тези, които четем по Български форуми и теми, където жените споделят, че ‘ужасяващото преживяване в родилното ги е убедило да нямат повече деца’. Странното е, че такава причинно-следствена връзка не се наблюдава при бясно размножаващите се мюсюлмани и цигани. Почти изглежда все едно правителствата целенасочено подменят бялата раса. Почти…Но нека не бъдем привърженици на конспиративни теории. Или факти.

«След кошмарното ми раждане, имах следродилни усложнения, шевовете, които ми бяха направени, се късаха бавно един по един, прорязвайки тъканите между краката ми. Болката е все едно имаш контракции, които не спират никога. Никога няма да забравя тази болка и точно тя ще ме задушава всеки път, щом ми се прииска да имам второ дете.»

По същия начин стоят нещата и с престоя в държавните болници стопанисвани от NHS в Англия, където случаите на пациенти заразяващи се с вътреболнична инфекция и развиващи сепсис са по-високи от всякога. Понастоящем Англия е на шесто място, преди Полша и Словения, по честота на случаите, в които хирурзи забравят чужди тела като игли, форцепс и други хирургически инструмeнти в телата на пациенти след операции. Твърде високи са случаите и на преждевременно родени бебета, които цял живот се борят със здравословни проблеми поради ранното си раждане. Потресаващо висока е и статистиката на операции с усложнения в резултат на лекарска ‘грешка’, при която лекари поставят катетър на дете директно в стомаха и въпреки неколкократно правени рентген и видеозон – това не бива забелязвано до смъртта на детето; на операции правени върху здрави хора или върху здрава част от тялото им; на забавяни животоспасяващи операции или отложени такива в последния моментна деца умиращи в страшни мъки, защото няма свободни легла в болницата и животоспасяващата и необходима операция е отлагана с дни; на епидемия от изнасилвания на жени търсещи гинекологични услуги; на смърт в резултат на вътрешен кръвоизлив след рутинни операции за отстраняване на сливици и, разбира се, на ‘погрешно’ отстраняване на тестиси при малки момчета при операции за крипторхизъм, при което белите деца стават импотентни и/или безплодни. Би било твърде нетолерантно да се натърти на факта, че във всеки един от гореизброените случаи (а и не само) практикуващите лекари са от Пакистан, Африка, Индия или изпълзяли от някоя друга мюсюлманска клоака, зле говорещи и разбиращи Английски, медицина и изобщо – лечението на и грижата за друго човешко същество, особено от бялата Християнска Европейска общност. Но фактите сочат друго. На ‘доктор’ Незми Шехата, „виждащ за първи път такъв масиран кръвоизлив“ след операцията за премахване на сливиците на 9-годишното дете и последвалото му оправдаване от медицински следовател Анита Бартваш и патолога Раджиийв Шукра, които ‘не намират никакви основания за заключване, че е направена лекарска грешка’. Или на ‘консултиращия гинеколог и доктор’ Вайшани Лексман, която ‘инцидентно’ обезглави неродено бебе след като накара майка му да напъва и дърпа краката му без разкритие и без главата да е минала през таза, което приключи със спешно секцио за изваждането й от утробата на жената и зашиването й с останалото тяло, за да може ‘майката да се сбогува’; „докторката“ беше оправдана от медицинското жури и продължава да практикува. На „доктор“ Марван Фарук, който ‘погрешно’ отстранява тестиса на пациент, опериран от киста в частната си детска клиника в Бъкингамшайър. На консултанта Мохамед Шукри, който „погрешно“ отбелязва, че липсва свободно легло (въпреки наличието на три такива), което води до забавянето на спешната операция за 20-месечния Кейдън с усложнена диафрагмална херния – пищящ от болка и умиращ 3 дена в болницата.

Не и като държавните апарати, които следят за качеството на медицинските услуги представяни в държавните болници, да не са наясно с тези ‘инциденти’. Доклад върху над 60 ‘съмнителни’ смъртни случая на родилки и новородени в болниците управлявани от Тръста към Шрюсбъри и Телфорд от Октомври миналата година досега е бил фалшифициран от Кралския Колеж за Акушер-Гинеколози, за да се скрият проблемите и потресаващата статистика зад доклад удостоверяващ задоволителни резултати. Друга болница в Дъдли също е в центъра на скандал заради 54 смъртни случая в спешното звено на пациенти в рамките на 6 месеца през 2018. 1 на всеки 7 операции продължават да бъдат отменяни в самия ден, за който са насрочени в държавни болници в цяла Англия. Става дума за спешни и планови сърдечно-съдови, стомашни, и други животоспасяващи операции. Понастоящем тече и разследване върху ‘най-ужасяващия провал в грижи в държавните болници’ на NHS, при който стотици хиляди хора от 90те до днес са били заразени с хепатит и ХИВ поради администриране на заразени препарати за лечение на хемофилия. Поне 1,200 пациента са били принудени да подпишат отказ от право да съдят държавата за тази ‘грешка’ срещу компенсация от 24,000 паунда, след което са били уведомявани, че освен с ХИВ са заразени ис Хепатит С.

На фона на тази черна статистика, има и поводи за оптимизъм, разбира се. Въпреки че NHS премахва 17 операции от списъка с тези, които държавата покрива, това се компенсира от добавянето на други, по-наложителни, като например операция са смяна на пола, съхраняването на спермата на транссексуални тийнейджъри и предписването на хормонални блокери на 9-годишни деца.

«Имам две раждания, първото нормално, второто секцио. Повече никога няма да раждам , никога … Първото си дете родих 2006 г . недоносено, през цялото време слушах как аз съм виновна, че детето ми ще е изрод, беше преместено в друга болница заради вътреболнична инфекция и трябваше телевизията да се намеси, за да ми се извинят.»

Стотици, хиляди човешки истории и съдби на родилки, които ‘никога повече няма да раждат’. Които избират да не споделят болката си публично, а се радват, че майка и детенце са се прибрали ЖИВИ от болница или гледат детенце с проблеми В РЕЗУЛТАТ на медицински ГРИЖИ и се справят както могат, защото помощта от държавата за такива семейства е символична.

В Русия статистиката е дори по-плачевна с над 95% от децата в домове за сираци имащи поне един жив родител, но оставяни поради увреждания поради лекарски ‘грешки’ в домове, където търпят обиди, физически и психически тормоз. Стига се до там, че лекарите убеждават и принуждават майки родили здрави (но увредени) деца да подпишат отказ от родителски права, защото е ‘въпрос на време детето да умре’, а същото да оцелее и да бъде изпратен в дом с деца с тежки умствени изоставания и да вегетира 5 години преди родната му майка да научи, че синът й е жив и да го вземе обратно. Межвременно са изпуснати ценни месеци, в които са можели да го оперират и да му дадат шанс да ходи и да ползва ръцете си. Но вече не.

Руската система на здравепогубване отива по-далеч със специален модел, при който линейката взимаща спешен случай НЕ транспортира пациента до най-близкото болнично звено. Вместо това звъни в центъра, където диспечерите се свързват поотделно с всички болници в даден (или съседен) град докато намерят такава, която да се съгласи да приеме пациента. Освен, че се губят ценни минути, които могат да са решаващи за спасяването на нечий живот, се стига и до безумия, в които линейката минава покрай няколко болници докато стигне до назначената. Ако има и задръствания (постоянен феномен в по-големите руски градове), то се стига до случаи като този на Даря и малкия й син Максим, който е жив докато стоят в задръстванията, но умира в болницата поради забавяне на лекарска помощ. Както самата му майка споделя – след смъртта на 8-месечното бебе, на майката дори не позволяват да докосне, прегърне или оплаче детето си, защото:

«Вот поймите — НЕЛЬЗЯ матери целовать своего сына. Нельзя и все тут. Не положено. В их БОЛЬНОЙ системе коррдинат, где все с ног на голову, где человеческая жизнь не значит ничего, где нет ничего человечного, нет добра и сострадания, в их мире матери запрещено целовать ребенка, а тем более — взять на руки.

Это наше общество… его значительная часть. Это электорат. Это народ…. больной, выполняющий бездушные инструкции.

В нашей стране НЕЛЬЗЯ родителям посещать детей в реанимации (нам с мужем давали по 2 (!!!) минуты один раз в день), НЕЛЬЗЯ попрощаться с умершим ребенком, НЕЛЬЗЯ взять его на руки.»

Междувременно, на другия край на Европа, хора отказващи да чакат с часове за пристигане на линейка и сами отиващи в Спешното – трябва да чакат на пода над 6 часа да бъдат приети. Майки с деца, новородени бебета, възрастни със счупени кости, хора със заразни болести. Пациенти със сепсис трябва да чакат над 10 часа в спешни отделения за лечение, което е критично за оцеляването им. Дори запис при GP за рутинен преглед или преглед при простуда, заболяване или някакъв проблем не може да бъде записан по-рано от 2 седмици от датата на обаждане. И то при свободен лекар. И ако се случи същия да не говори добре Английски и родителите да възроптаят, социалните се намесват и отнемат децата им. Разбира се, не е като Английското правителство да не взима мерки за тази криза в здравеопазването. Едно от най-гениалните им постижения е номера за спешна помощ, на който всеки може да се обади ако има спешен случай и на който специално обучен персонал минава през рутинен списък с въпроси, за да установи дали наистина случаят е спешен. Ако подозират анафилактичен шок, дори ще помолят родителя да постави телефона на гърдите на детето, за да чуят сърдечния му ритъм и дишане. Остава странно как такова гениално достижение на човешката мисъл и технологичен напредък дава потресаващо лоши резултати, завършващи със смъртта на много деца, чийто менингит или сепсис са пропуснати и на родители им е казано ‘да не отиват в спешното, а да им дадат Панадол’. Отговорът на правителството в разрешаване на провала на спешния телефон, на който над 75% от обажданията остават без отговор, е да налеят още милиони в подобряване на техниката и да обучат персонала в по-добро забелязване на симптомите на животозастрашаващи болести и състояния. Други мерки предприети от властите в Англия по решаване на кризата с недостига на медицински персонал и липсата на ненавременни медицински услуги е инициативата на NHS, при която до 14 пациента ще бъдат преглеждани едновременно, за да ‘се спести време и пари‘. На този етап, лесно може да се заключи какъв ще е резултатът.

Би било нереално да се очаква внезапно подобрение на медицинските услуги и/или социалната система в световен мащаб. По-скоро, лекарите ще продължават да предписват лекарства увеличаващи риска от инфаркт или инсулт; все повече деца под 10-годишна възраст ще се разболяват от редки форми на рак; родилки, неродени, новородени и малки бебета ще продължават да умират при ‘неизяснени обстоятелства’; семейства търсещи спешни здравни грижи за децата си ще ги губят поради (не)предпазливостта си; семейства нежелаещи децата им да бъдат обучавани в рискови поведения или детайлно запознавани със спектъра от полове и сексуални практики, които се практикуват също ще ги губят, за да не пречат на човечеството с изостаналите си разбирания за морал и нравственост; ‘недоглеждания’ и ‘грешки’ на чиновници ще продължават да пращат деца в приемни семейства с регистрирани педофили или направо в мрежите на трафиканти; ще нараства прогресивно броят на деца с ДЦП, което е чисто и просто механично увреждане на нервната система по време на бременността и/или раждането и/или след това посредством лишаване от кислород, притискане на нервни прешлени и т.н; хората ще стават по-болни, по-често страдащи от безплодие, по-сломени, по-лесно контролируеми. И настройвани срещу малцинството, което предприема най-радикалното действие в опит за оцеляване – отдръпване от медицинското и социално звено създадени, за да ни ‘пазят’, а всъщност – унищожаващи всяко едно общество из основи.

Докато правителствата и здравните институции продължават да крият мащабите на кризата с хора умиращи в или след лечение в болници, много други ще продължават да вярват, че основен приоритет на държавите е благоденствието на техните граждани; че социалните се намесват и отнемат деца само с причина; че за нормалните семейства не съществува никаква заплаха от здравно, културно, социално или икономическо естество и че живеем в свят, в който сигурността и неприкосновеността на личния живот и здраве на всеки човек са приоритети на системата. Въпреки че фактите сочат друго. Но когато фактите говорят, само привържениците на конспиративни теории слушат, а индоктринираните маси продължават да се (само)убиват с помощта на тези системи, които съществуват единствено заради техните данъци и сляпата им вяра.

Защото докато непознати родилки умират при раждане или чужди семейства са тези губещи децата си, съмнението, че може би са си го ‘заслужили’ и убедеността, че това няма да се случи на нас са винаги там. Но когато дойдат за децата на близки, познати и за нашите собствени – вече ще е повече от късно.

Оссult Кnоwlеdgе, AБ

 

https://bultimes.com/%d0%9b%d0%b5%d0%b3%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd-%d0%93%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%b4-%d1%81-%d0%94%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%bd%d0%b8-%d0%a1%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%81/

 

Съд 4 temida Съд 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.