Богатите хора са откачалки. И много хора ги възприемат просто като „успешни социопати“

ноември 5 | Posted by admin | Анализи, Интервю, Новини

 

„Във вечерите, в които сме в Пало Алто, обичаме да се разхождаме по централния булевард като мислим за ключовите си успехи през деня и се подготвяме за предизвикателствата на следващия ден“.

Това казва пред Business Insider Мелания Едуардс – изпълнителен директор на банка HSBC.

Изказването й се разпространява мълниеносно. И ако трябва да сме честни – няма как да е обратното. Думите звучат хладнокръвно, плашещо – от сорта реплики, които извънземно, което се опитва да се слее с обществото, би казало, преди да ни натика в клетки за експерименти.

Фактът, че Едуардс ги използва, за да опише интимен момент с приятеля си ги правят още по-ужасяващи.

Представете си вашия „дневник“… 2 часа през нощта: не мога да заспя, защото мисля върху „ключови успехи“ и „предизвикателства“.

5:30 часа: събуждам се в студена пот, имам чувството, че студени очи на жена като Мелания Едуардс ме гледат от дълбините на душата ми. 7:00 часа – лежа на дивана и играя тетрис  три часа подред, докато котката лази по мен.

10:00 часа: започвам ударно работния си ден с протеинов шейк.

Днес има профилактика на водата у нас, затова просто преглъщам сухата субстанция. Това „ключов успех“ ли е, или „предизвикателство“?

Успокоителната новина е, че почти никой не живее като Мелания Едуардс. Как би могъл? Нейният свят е от тези, в които хората стават в 5:30 часа, за да медитират в продължение на час, а след това звънят на близките си, които живеят в различни краища на света, за да се чуят. Те играят тенис абсолютно всеки ден, делят времето си между града и живописната провинция. Закусват някакви гнусни зелени каши за енергия.

Балансират между високоплатена работа, хобита и благотворителност на тема равноправие и икономически растеж на малцинствата. Никой не може да живее така за повече от седмица, без след това да умре от изтощение.

Но въпреки че звучи нереално, подобно описание на ежедневието се повтаря при други богати и успешни хора. През септември режимът на актьора Марк Уолбърг става също толкова споделян и обсъждан. Той се буди всеки ден в 2:30 сутринта, почти цялото време е запълнено с тренировки и работа, и си ляга в 19:30 часа. Разбира се, всичко това може да се дължи на факта, че Уолбърг е знаменитост и не е принуден да живее живота на „обикновен човек“.

По сходен начин обаче звучат „дневниците“ на други богати хора, а в Business Insider има вече цяла серия от „режими“, всеки от тях – почти същия като предходния.

Тези хора като че ли нямат профили в социалните мрежи, но за сметка на това редовно са в LinkedIn. Доста от тях играят не много популярни спортове като лакрос например. Понякога на фокус е режимът и на супер популярни личности като Джеф Безос и Барак Обама.

Това ни води до още по-интересен въпрос – защо въобще има такива материали? Какво се опитват да ни внушат? Разбира се, напълно възможно е всичко да е добре замаскирана реклама на компаниите и продуктите, които тези неуморници предлагат. Само че някои от тях са на свободна практика и не продават нито стоки, нито услуги. А и кой би искал да се рекламира точно така?!

Аристотел вижда комедия в сквернословието и фалическите песни. По същия начин са комични откровения като тези на Марк Уолбърг и Мелания Едуардс. Те ни изглеждат толкова грешни и далеч от човешката природа, че чак ни става смешно. Това обяснява защо такива истории са толкова споделяни.

Защото много от четящите ги си мислят за авторите като за „успешни социопати“.

На пръв поглед посланието им е, че всеки може да живее като тях – да бъде богат, красив, слаб, да пътува всеки уикенд и да е блестящ, само трябва да… просто да се подчините на всички изисквания, които подобен живот има към вас.

Героите на тези графици са прекарали целия си живот в стремеж да демонстрират точно такъв стандарт, вложили са болезнено много усилия да изглеждат правилно, подписват по правилния начин имейлите си, никога не закъсняват за срещи, на закуска не пият твърде много сок, отделят на медитация и на семейството си точните минути време.

Те смятат, че е нормално да общуваш с любимия си като „мислите за ключовите си успехи през деня“. Но тези материали се провалят – ако искаш да прокламираш нещо, то трябва другите да са мотивирани да го възприемат.

Кой би възприел представяното от Едуардс и би заживял така?

Не можеш ей така да решиш да станеш изпълнителен директор на огромна банка.

А постоянното чувство за несигурност, че не догонваш нечий чужд график, гори повече нервни клетки и от това да се обвиняваш, че не спазваш същия този график.

 

 

https://www.webcafe.bg/lifecafe/zhivotat/id_1740984145_Bogatite_hora_sa_otkachalki

 

 

 

 

 

***

618x412[1]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.