„ЦВЕТЯ И БОДЛИ НА ВИЯ ЕГНАТИЯ” на Анна Мария Петрова-Гюзелева излезе в Италия

юни 13 | Posted by admin | Култура

В книжарниците в Италия излезе Цветя и бодли на вия Егнатия от Анна Мария Петрова-Гюзелева (Издателство Траче 2011, € 11.00) поетична антология, в която авторката споделя с читателите житейски преходи, откъси и размисли.

 От предговора на Убалдо Джакомучи :

Авторката ни поднася чисти и ярки стихове с голяма изразна сила, която ни приобщава и впечатлява. Тук става въпрос за една оригинална и модерна форма на поезия, чувствителна към влиянието повече на вътрешната субективна природа отколкото на външната. От друга страна се подразбира като лирична поезия онази поезия, която според произхода си при Древните Гърци е била изпявана придружена от звуците на лира, докато днес се приема като поезия на емоциите, в която преобладава израз  на чистата субективност на поета. Но в тази лирика изпъква също една напевност, една музикална сила бликаща от текста, която достига много над традизионната метрика. Една поетична антология е тази пред вас, която се нарежда между най-значимите и интересни през последните години.

От послеслова на проф. Валтер Мауро :

Стиховете на Анна Мария Петрова-Гюзелева представляват едно емоционално пътуване,  в което някои имена от българската география се гонят  и  появяват в паметта ми, поради това, че преди много време имах честта и задължението да се занимавам с културните връзки на Асоциация Италия-България и по този повод преминавах и посещавах места неповторими в моята памет, от София до красивия Пловдив, с впечатляващи епизоди към морето на Варна, богато  на импресионистични възприятия, сякаш от онзи хубав пясък изникваха ненадейно цветята по-скоро отколкото бодлите, които Анна Мария вижда и възпява в своите стихове. А тези стихове притежават един ритъм на скениране, в който възела на паметта се намесва за да държи добре свързани  нишките на един поетичен порив, основан от звуци и маркировки: тъй като отделните тематични връзки, които са в основата на вдъхновенито, позволяват на цялостната категория на изказа да се освободи и отпусне, придружена не само от звукови вълни, но също така да ангажира и цялостната история на живота, на срещите, на връзките и отношенията, на всичко всъщност, което принадлежи на безкрайната вселена на поезията. И ето всъщност, че езикът и паметта се сливат, за да създадат едно съществено и съзнателно, унитарно и глобално пространство, от което  (и това съвсем не е малко) се появява един  Български дух,  доколкото аз можах да го опозная, който надхвърля функцията на поетичния език и намира мястото си  в богатството на спомените.

Почти предисловие – почти изповед

Вия Егнатѝя, Егнатѝя Одòс, Пътят Егнатѝя…

 

Той е почти целият ми живот, този път, който е като мост между моите две Родини. Тази, която ме роди и другата, която ме осинови, България и Италия.

Това е пътят на моите  дни, години, житейски преходи и епизоди, които бих се радвала да споделя с вас. Бих искала да предложа на вашето внимание и размисъл моите собствени размисли  още от съвсем млада възраст.

Защото всички ние споделяме тази планета Земя и този живот.

Един живот пълен, живот на растеж, на развитие.

Един живот, като моя, пълен с красота, освен с мъка и страдание, сред цветята на София, Солун, Истамбул, Бари, Пескара, Парма, Верона, Витербо, Рим…

Живот с върхове и спадове, живот живян и представян, живот творчески богат. Живот неспокоен.

Както е  и моят житейски път:

От Дунав, от Лом и Враца, до Черно море, което съвсем не е черно, от Бургас и Варна, от перлата на Тракия – моят любим Пловдив( Тримонциум) , до майчиния дом в сърцето на София; път през величествените скали на Балкана, полъхнат от мекия вятър на Егейско море и стигнал до Адриатика, придружавайки ме сякаш до моята нова земя, като нейна предтеча, стигнала до тук заедно с Еней…

Родена съм на Дунав – в Лом и съм израсла в полите на Балкана – във Враца. После София, после Парма, после Рим…                                                                   

 От вечната общност между тази велика река и тази мощна планина – до несломимото единство на изкуствата, любовта към които ме съпътства цял един живот и съзижда съдбата ми – танц,музика,кино,театър,поезия, за да ме отпраща по широкия свят  да величая страната си, тази малка,смела и древна България – моята майчина люлка!                                 

Аз – плаха наследница на Орфей и Ботев!                                                            

Огледало на една душа – крехка и силна, която бих искала да разкрия в тези стихове.

One Response to “„ЦВЕТЯ И БОДЛИ НА ВИЯ ЕГНАТИЯ” на Анна Мария Петрова-Гюзелева излезе в Италия”

  1. petar mateev казва:

    Пътят Вия Егнатия/сега Е90/ е най-бързата връзка от нашата ера между Мала Азия и Адриатика.Платното е било направено от наредени камъни,достатъчно широко за да може римската поща да се движи със скорост от 300км в денонощие.Този път е и част от нашето велико минало,чийто дух се е запазил в стиховете на Анна Мария
    .Както казва проф.Мауро:“И ето всъщност, че езикът и паметта се сливат, за да създадат едно съществено и съзнателно, унитарно и глобално пространство, от което (и това съвсем не е малко) се появява един Български дух, доколкото аз можах да го опозная, който надхвърля функцията на поетичния език и намира мястото си в богатството на спомените.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.