РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА: ДРЕВЕН КОД ПАЗИ БЪЛГАРИЯ

януари 29 | Posted by admin | История

Константин Събчев,

СТАНДАРТ

 

… а един доморасъл политик – Николай Бареков – реши и си я присвои като символ на личната си партия. Според тълкуватели, кодът може да е и древно заклинание, а това не остава без последствия

Розетата от Плиска пази кодовете на човешката цивилизация. А близо половин век след археологическите разкопки артефактът продължава да е обект на задълбочени изследвания. Тя е открита през 1961 година. Датирана е в периода VII-IX век. Розетата е с диаметър 38 см и представлява седемлъчева звезда с изсечени на всеки лъч по два прабългарски рунически знака и халкичка за окачване. На гърба на медальона е изсечен прабългарският знак IYI. Според покойния наш археолог Рашо Рашев знакът се открива най-често в християнски контекст, а значението му е все още неизяснено напълно.

Според други български изследователи, като Александър Алексиев-Хофарт и доцент Иван Танев, знаците и лъчите на розетата са свързани с познатите в древността седем планети, към които тогава са включвали Слънцето и Луната. Техните изследвания стигат до извода, че най-горният лъч представя Слънцето. Освен това знакът IYI на обратната страна сочи именно към този лъч.

По часовникова стрелка планетите са подредени, както следва: Марс (вторник), Юпитер (четвъртък), Сатурн (събота), Месец (понеделник), Меркурий (сряда), Венера (петък), Слънце (неделя). Така или иначе, това е най-древният писмен
надпис по нашите земи. А писмеността е била израз на равнището на цивилизацията на всеки народ – от египетските йероглифи през клиновидното писмо на шумерите и до първите фонетични азбуки на индийци и финикийци.

В предантичния Егейски регион, който включва и днешните български земи, се е употребявали особен вид знаци, наречени от учените днес Линеарен А и Линеарен Б. Линеарен А е възникнал през XVIII век преди Христа, а за Линеарен Б се смята, че е създаден през XV век преди Христа. Произходът на Линеарен А е в нашата родина.

Малцина знаят, че знаците от Градешница, Караново и други предшестват с векове тези от Крит и Пелопонес, което е доказано още преди половин век от академик Владимир Георгиев. Тази най-древна писмена система e позната и на старите българи. Това е факт, показващ, че ние сме потомци на народ, който е изиграл изключително важна роля в оформянето на историята на нашия континент.

След като поне две хиляди и петстотин години делят старобългарските руни от розетката в Плиска и Линеарен А, разликите могат да се определят като незначителни. Малките отклонения са обясними като стилови особености, възникнали във времето. Не съществува писмена система, която да не се развива.

Върху обратната страна на розетката е гравиран старобългарския символ IYI. Той е изключително древен, среща се в Европа още през бронзовата епоха и присъства и на крепостните стени на Плиска.

Доказателство, че руните от Плиска имат общ произход с древните егейски писмености, е фактът, че ако въз основа на приликите с линеарните писмености се въведат звукови стойности на руните от Плиска, ще бъдат прочетени български думи:

ЛЕПИ – лепъ – хубав, подходящ;

САА – сая, сянка [1]

ЛОНО- лоно, основа;

ПЕКЕ – пек, жега;

БУРА- буря;

 

ЕТИ, ЯТИ – хващам, вярвам, започвам;

ВОПИ – вопъл, въпити – викам;

Комбинацията на сянка (сая), буря, пек навява на мисълта, че розетката е използвана за предсказване на времето или за календар. Седемте лъча не са проблем. Днес имаме четири сезона, но в древността разделението на годишните времена било съвсем различно.

Разбира се, думите от розетката може да имат преносно значение и да се окаже, че функцията на старобългарския артефакт не е част от календар, а нещо съвсем друго. Но важното е, че на комбинацията от старобългарски руни, разположени по всеки лъч, може да се даде смисъл, като се приложат звукови стойности въз основа на приликите с линеарните писмености.

Трябва да се добави, че не само руните гравирани на розетката от Плиска имат успоредици в древните Линеар А и Линеар Б. Върху старобългарска керамика, скали, стени на крепости и т.н. са изобразени доста старобългарски руни. Сравним ли ги със знаците, използвани от древните критяни, виждаме, че съществуват значителен брой паралели.

Могат ли четиридесет и две ясни успоредици да се нарекат съвпадение? Прекалено много са, за да бъде случайност. Единственото логично обяснение за приликата на старобългарските руни с най-старите писмености на егейския регион и Тракия е това, че нашите деди са местно население, обитаващо земите ни от дълбока древност, т.е. старите българи принадлежат на тракийската общност.

А и археологическите находки и етнографските изселвания потвърждават, че по отношение на погребални ритуали, въоръжение, народна носия, земеделски сечива, лични имена и обичаи ние, българите, сме несъмнено потомци на тракийския народ. На тези, които бяха възпети от Омир в „Илиадата“, и които станаха пълководци и императори на Рим.

One Response to “РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА: ДРЕВЕН КОД ПАЗИ БЪЛГАРИЯ”

  1. Ekaterina казва:

    не съм специалист, но розетата от Плиска я разчитам така…душата избира тяло, зачеване и бременост, пъпна връв и раждане, младенчество и хармоничен дом, сплотеност на родители с детето за хармоничен семеен дом, самостоятелност или смърт на родители и стареене, смърт и отлитане на душата. символът дуло е послание – мъжът и жената при хармония и зачатие приемат душа на дете, която трябва да опазят, съхранят и възпитат! За какви планети и дни от седмицата…. Това са нещата от битието на човека.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.