ПИСАТЕЛИ ОТ МАКЕДОНИЯ ПРИСЪСТВАХА НА ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА ПАНИХИДА В ПАМЕТ НА ПИСАТЕЛЯ И ПОЕТА АКАД. ВЕНКО МАРКОВСКИ В СОФИЯ

май 16 | Posted by admin | Новини

Румяна Милева

Писатели от Македония – Бранко Цветкоски, Веле Смилевки- председател на Съюза на македонските писатели, Санде Стойчевски, Раде Силян –бивш председател на Сюза на македонските писатели, Братислав Ташковски, Славе Гьорго Димовски, Кочо Топузовски, Трайче Кацаров и други – присъстваха на възпоменателна панихида за големия български писател и поет Венко Марковски, която се състоя в Деня на Европа, 9 май т. г. на Централните софийски гробища. Гостите от Македония идват за седма поредна година на гроба в рамките на Седмата македонска книжовна визита в София, организирана от Министерството на културата на Република Македония.

Отец Милко Топузлиев от църквата “Св. Кирик и Юлита” отслужи заупокойна молитва.  Дъщерята на Венко Марковски, пианистката Султана Марковска прочете слово в памет на баща си, пропито с обич и вяра в бъдещите духовни мостове не само между България и Македония, но и между всички страни и народи, които живеят на Стария континент.

“Моят баща пламенно защитаваше идеала си, противопостави се категорично на комисията в

Македония през 1945 г.,  която бе натоварена със задачата за създаване азбуката, с която да пишат живеещите в  Македония. „Той бе единственият ревностен защитник в комисията на гласните “ъ” и “ь” и застана на позицията, че те не бива да  се премахват като писмени знаци, защото са част от Кирило-Методиевата азбука”, изтъкна с гордост Султана Марковска. Тя се върна към черни за семейството дни, когато сръбската комунистическа власт изпратила баща й в най-строгия затвор на Югославия по онова време – на остров Голи оток в Адриатическо море.

„Аз съм родена в Скопие, но всъщност съм българка от Македония. Родителите ми също имаха български корен и българско самосъзнание”, заяви С. Марковска, която има зад гърба си брилянтна кариера на пианистка. Днес тя се занимава основно с обучението на деца и младежи по солфеж и пиано в читалище „Петър Х. Берон – 1925 г.” в София.

„За Венко Марковски България и Македония останаха най-свещена кауза и верую. През живота той многократно засвидетелства своята обич към българския език в различни свои прозаични и поетични творби“, сподели председателят на Българската академия на науките и изкуствата акад. Григор Велев.

В края на службата Султана Марковска подари на всеки присъстващ първите книги на Венко Марковски, написани на майчин език и издадени в София през 1938 г. : “Огинот” и “Народни бигори” с предговор на акад. проф. Стефан Младенов. Тези книги са включени в 135-томната македонска книжовност. Писателите в Македония смятат Венко Марковски за един от основоположниците на македонската литература.

Султана Марковка подари още на присъстващите началната страница от книгата ”Над пламнати бездни”, горена на Скопското кале преди баща й на бъде изпратен на най-злогласния комунистически концлагер Голи Оток. Писателите получиха също и разказа ”Слънцето и свещите”от книгата  “Твърдоглаво време” на брата на Султана, писателя Миле Марковскии спомен за големия македонски поет Кочо Рацин от непубликуваната мемоарна книга

“Нем свидетел” на Филимена Марковска. За Султана 2015 г. ще бъде значима, тъй като ще се отбележи 100-годишнината от рождението на академик Венко Марковски, 95 години от рождението на Филимена Марковска и 40 години от смъртта на нейния единствен брат Миле Марковски.

Драги читатели, предлагаме ви текста на словото, което изнесе Султана Марковска по време на Панихидата, в памет на нейния знаменит баща – писателя и поета Венко Марковски:

Добре дошли мили на сърцето ми братя и сестри!

Не знам колко сполучливо мога да направя това, което моята незабравима майка, Бог да я прости, Филимена Марковска, ми остави като съкровен завет.А именно, да събирам на гроба на баща ми и брат ми, а вече и неин дом, всички онези добронамерени люде от Македония и България, които с изострените сетива на духовността си са доловили най-фините струни в поезията на моя баща, Венко Марковски. Тези негови поетични струни разбудиха дълбините на народната ни душа, възпяха героите и подвизите им, и заклеймиха онези, които приеха да играят по чужда свирка.

Днес и в България, и в Македония бавно, подмолно, но мощно и категорично текат процеси на всестранно преосмисляне на ценностите на тоталитаризма, които нанесоха много щети на хората от двете страни на Осогово. Едни от най-засегнатите от тази аномалия бяха моите родители, възприели от най-ранна възраст светлите идеали за социална справедливост и духовно възвисяване на народите. И като награда към привързаността им към справедливостта, истината и духовния полет те трябваше да минат през затворите, а татко ми, Венко Марковски, да извърви и своята голгота на Голи Оток и да изпита всички страдания на този сърбокомунистически ад.

Днес аз свеждам глава пред мъките, терзанията и достойнството на моите родители и брат ми Миле, и ви умолявам и вие да сторите същото, защото единствено мъртвите са тези, които могат да заличат чудовищните различия между нас, привнесени отвън, и да ни накарат да погледнем с пречистен поглед не само премеждията и подвига на техния живот, но и да преоткрием с разкрепостено съзнание поезията на баща ми, Венко Марковски.

Днес в Скопие се чуват и гласове на преклонение пред неговото творчество и страдалчески живот, и жлъчни отрицания и клевети. Аз, неговата керка, тук пред неговия вечен дом категорично искам да ви уверя, че духът на баща ми лети високо над клеветите и отрицанията, защото се носи на крилете на всеотдайната обич и към България, и към Македония, за която той живя, твори и се бори до последния миг на многострадалческия си, но достоен живот.

Позволете ми днес 9 май, Денят на Европа, да споделя с вас едно отдавна зреещо в мен убеждение. И това убеждение е, че той, Венко Марковски, погледна с очите на нашите съвременници e не двудомен поет, поет на Македония и на България. В днешна обединяваща се Европа, когато границите падат, а народите са устремени към единно бъдеще, където духовните връзки ще бъдат най-здравата спойка между тях, визионерското творение на Венко Марковски „Сонетен венец“ е предчувствие и знак на съпричастност и духовно единение между хората, обитаващи този континет.

Да, Венко Марковски по дух, творчески мащаби и пророчество е поет с европейски измерения, което ме изпълва с гордост като негова керка и същевременно ме стъписва и всява у мен благоговейно страхопочитание.

По някакъв знак на съдбата, аз се оказах единствения притежател на богатото духовно наследство на моите родители. Повярвайте ми, аз всекидневно общувам с това богатство, с този духовен завет – с буквите, думите, редовете, страниците, които събират мислите, идеите, страданията, болките, радостите, копнежите по онзи живот, който заслужаваме всички ние – независимо къде живеем – в Скопие, Охрид, Прилеп и Щип или в София, Пловдив, Бургас, Панагюрище или Копривщица. Когато разгръщам страниците на ръкописния труд на майка ми Филимена Марковска „Нем свидетел“, аз срещам имена и личности, които са родени в различни краища на Македония и България и все повече се убеждавам, колко коварно са действали силите на духовното разпокъсване и противопоставяне между нас.

Според една статистика, потомците на бежанците от Македония в България са около 3 милиона. Това са хората истинският мост между нас, мостът, по който преминават нашите болки, съдби и предчувствия за по-добър и достоен живот, такъв какъвто живяха великите ни предци – преродбениците и революционерите.

Днес пред този гроб, побрал тленните останки на моите най-близки на сърцето ми люде, аз имам смелостта да кажа, че поезията на баща ми Венко Марковски е един духовен подвиг, едно титанично усилие, да проникне, да осветли съдбата на Македония, да възпее онези, които не се уплашиха пред силните на деня да говорят на висок глас за истината, за справедливостта, за човеколюбието, като най-мощно и всепобеждаващо оръжие в един свят на възходи и падения, на просветления и мрачни подмоли. Но той вярваше в звездата на народа ни, вярваше в човечността, вярваше в справедливостта и в способността на людете да пресяват плявата от зърното и да пречистват себе си от наслоенията на враждата и омразата.

Това днес аз с пълна убеденост изповядвам пред вас, мои скъпи гости, и съм сигурна, че срещите ни тук, пред вечния дом на моите най-близки люде, могат да се превърнат в срещи на победилата човечност, на благородните пориви към творчество и духовно съвършенство.

Поклон пред светлата им памет!
Амин!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.