За нас

ОФИЦИАЛНА ЦЕРЕМОНИЯ

ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА БАНИ  В ЗАЛА №8 НА НДК

НА  6.06.2008 Г.

Тържествено слово на председателя на БАНИ акад. проф. д-р Григор Велев

 

Уважаеми госпожи и господа,

Днес БАНИ свика и проведе Първото си общо събрание. Избран бе Управителен съвет и академично ръководство. Така поставяме новото начало на работата на нашата Академия.

Нека да не забравяме, че днес всъщност пристъпваме към реално възстановяване на закритата през 1947 г.
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И ИЗКУСТВАТА,  която по указания на Георги Димитров е обявена за “гнездо на буржоазните влияния и българския национализъм”.

Известно е, че БАНИ бе практически съсипана веднага след 9.9.1944 г. Нейният председател – акад. проф.
д-р Богдан Филов, както и  акад. професор д-р Александър Станишев бяха осъдени от „народния съд” на смърт и екзекутирани, а 25 членове на Академията осъдени на различни срокове затвор. Други 30 са интернирани в концлагерите на социализма, някои от които там намират смъртта си.

На нейно място бе създадена партийно-държавната научна институция – Българска академия на науките (БАН), която  продължава да функционира и днес.

Някои привърженици на монополизма в науката ни от  времето на тоталитаризма се сърдят, че дръзваме да
създадем нова Академия, която да възстанови традициите и дейността на една гражданска /неправителствена/  институция – БАНИ.

Защо наистина пристъпихме към реализирането на  този акт?

Затова защото почти 20 години живеем в условията на демокрация, която гарантира правото на гражданите да се обединяват около определена идея, да работят за нейното осъществяване със средства позволени от законите на страната. Ние не сме направили нищо повече.

Ние решихме да възстановим името и делото на БАНИ защото през 1948 г.:

1. Членовете на Академията бяха обвинени и преследвани за несъществуващи престъпления;

2.  Името на тази Академия бе заличено в съдебния регистър;

3. Тя престана да съществува като надпартийна организация на гражданското общество;

4.  Нейният Устав бе анулиран.

Ние живеем в нови времена, когато право на сдружаване и обединяване на личности от гражданското обшество е
характерен белег, наблюдаван в страните от ЕС.

Нашата Академия е сдружение с идеална цел и е отворена за всички, които са готови да развиват науката и
изкуството в духа на националните ни и демократични традиции при новите условия на пазарно стопанство.

Главната цел  на възродената Академия е да обедини свободния българския национален научен и културен елит,
който да работи за благото на българската нация и за Отечеството ни, член на Европейския съюз.

Ние смятаме, че имаме право да бъдем правоприемник  на БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО, което  през
1911 год. е преименувано в БАН, а през 1940 г. в БАНИ.

Българското книжовно дружество е създадено близо 9 години преди освобождението ни от османско иго извън
пределите на България – в град Браила, Румъния. Учредители са  родолюбиви български учени, читалищни дейци, книжовници, преподаватели и
общественици.

Инициатори за изграждане на Българското книжовно дружество са предимно български емигранти, живеещи в
Букурещ, Прага, Браила, Галац, Болград, Кишинев и в други градове на Румъния и Русия. Техните усилия са подкрепени от Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов и други именити радетели за освобождението на Родината ни.

В Пълномощното писмо на букурещките българи от 23 септември 1869 г. се определят Любен Каравелов и
Димитър Ценович за техни представители на събранието в Браила за основаване на Българското книжовно дружество.

Това Пълномощно писмо е подписано и от Апостола на свобода Васил Левски, който чрез него и внася срещу разписка дарение за бъдещата дейност на дружеството в размер на 22 франги и 70 бама.

За председател е избран проф. Марин Дринов.

След Освобождението дейността и ръководните органи на БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО се установяват в България.

През 1884 г. се свиква Първото главно събрание на БКД. То приема нов Устав на организацията. Столичната община предоставя терен за построяване на сграда на БКД. Членове на Академията са били видни държавници като Стефан Стамболов, Димитър Петков, писателите Иван Вазов, Стоян Михайловски, Петко и Пенчо Славейкови, проф. Иван Шишманов, по-късно Елин Пелин, Ангел Каралийчев и др.

От 1898 до 1924 г. председател на дружеството е  Иван Евстратиев Гешев.

Както споменах през 1911 г. БКД се преименува в Българска академия на науките /БАН/.

През 1924 г. за председател на Академията е избран проф. Д. Милетич, който е на този пост до смъртта си през
1937 г. След него на председателския пост е избран проф. Богдан Филов. Той е бъдещ министър на народната просвета и министър-председател.

През 1938 г. за почетен член на Академията е избран цар Борис Трети.

По инициатива на проф. Богдан Филов през 1940 г.  БАН се преустройва в БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И
ИЗКУСТВАТА /БАНИ/. С това се акцентира отново на проблемите както на науката, така и на сферата на изкуствата. През същата година се приема и Устав на БАНИ.

След 9 септември 1944 г. за председател на БАНИ е избран акад. Димитър Михалчев. Той заема този пост до
1947 г., когато са приети нов Закон и Устав, с който се ликвидира с политическо решение БАНИ и се създава Българска академия на науките.

През 1947 г. за председател на БАН е избран Тодор Павлов.

Кои са целите и задачите, които си поставяме за реализиране в рамките на възстановената БАНИ?

1. Ние нямаме намерение, нито ще допуснем, безпринципни спорове с когото и да било в това число и с БАН.

2. Искаме още сега да кажем, че нашите цели са по-високи от дребнави спорове и обвинения на тези, които
ратуват за монополизъм в наука и изкуството  и се опитват  да отправят обвинения към нас.

3. Нашето голямо желание е да се наредим като достойни партньори на националните академии в страните от
ЕС, като участваме в решаването на текущи проблеми на нашето съвремие в научен и културен аспект.

4. Ние желаем да участваме активно в усвояването на европейските фондове за развитието на науката и
изкуството, с което ще финансираме различни проекти в областта на науката и изкуството.

5. За да изпълним своите високи цели и реализираме поставените си задачи, ще разчитаме и на
спомоществователската работа на българския бизнес.

Какво ни предстои?

1. Да завършим структурирането на двете отделения на  Академията, включително създаването на клонове на академията към големите Университети в България

2. Да разработим подробна програма за работата на БАНИ до края на годината, в която се надяваме да
участват всички нейни членове.

3. Активно да търсим източници за финансиране на нашите дейности и прояви.

Драги колеги,

Предстои ни едно голямо събитие – свикването и провеждането на Първия велик събор на българите по света. Той се организира от нашата Академия и по-специално на нейното поделение – Научния център за българска национална стратегия и със съдействието на Община Варна и на нейния кмет – г-н Кирил Йорданов.

Първият Велик събор на българите ще започне  в Деня на будителите – на 1 ноември 2008 г. и в работата му,
която  ще продължи три дни, ще вземат участие 1000 делегати – 500 българи живеещи извън Родината, както и 500 представители на научната и творческата интелигенция у нас.

Надяваме се, че членовете на Академията ни ще вземат активно участие в това крупно събитие, не само в
изработване и реализиране на художествената програма, но  и в творческите дискусии в рамките на Събора.

Да живее Българската академия на науките и изкуствата!

Да живее България!

 

За историята и настоящото развитие на Българската академия на науките и изкуствата четете на
сайта на академията
basa.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.